ЗА ДЪРЖАВАТА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА – НОВ СБОРНИК НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Интервю със съставителя  Христо П. Беров

e.info: Здравейте г-н Беров, през месец август от издателство Сиела излезе от печат Ваш съставителски труд „Държава и вероизповедания”. Тази книга е от съществена полза за българските религиозни общности. Моля, разкажете накратко за идеята.

Здравейте! В средата на август излезе сборникът „Държава и вероизповедания”. Идеята ми за съставянето на книгата, включваща източниците на правото на българската държава относно религията и религиозните общности е от няколко години, като първоначалният замисъл базираше най-вече върху чисто академичен интерес към материята. В последствие идеята изкристализира по посока на практическото му приложение. Окончателното узряване на инициативата се случи в рамките на годишното събрание на Европейския консорциум за изследвания на държавно-църковни правоотношения,  проведено през 2008 г. във Финландия. Оказа се, че липсата на отправна точка за започването на каквото и да било по-задълбочено и сериозно академично сравнително-правно изследване по темата вероизповедания и България налага осигуряването на стабилна съставителска систематизация на източниците на отрасъла право на религиозните общности. По тази причина след октомври 2008 г. бяха щателно прегледани, проверени за актуалност и съотносимост множество събрани през последните две години материали. Решението за включване на определен нормативен документ, било в неговата цялост или като извлечение се решаваше от гледна точка на  общотеоретични или конкретни казуистични съображения. Разбира се пълната изчерпателност на едно такова издание е въпрос и предмет на гледна точка.

Според мен насочеността на сборника към практическото му приложение го прави полезен за вярващите и за техните религиозни общности. Най-вече възможността на заинтересувани от различни вероизповедания лесно и бързо да имат информационен достъп до законодателните решения на българските държавници – т.е. законодателството в тази област да стане леснодостъпно, по-ясно и по-прозрачно за адресатите му, а те да го познават по-добре и според съвестта си и разбирането си да го преценят доколко е адекватно или да инициират новелирането му. Мисля, че тази област на правото е особено чувствителна и държавата би могла да положи по-сериозни усилия в изслушването на мнения от повече преки адресати на съответните разпоредби. Преди всичко обаче, важна е информираността на вярващите и техните общности за състоянието на държавната законодателна политика в този правен отрасъл.

e.info: Както разбираме, Вие си поставяте задача да обърнете внимание на обществеността върху нормативната уредба на държавата относно религиозните общности. Има ли нещо особено важно, което бихте споделил относно състоянието на този правен отрасъл?

Точно така, най-вече самите адресати на тези правни норми да обърнат внимание на състоянието на нормативната уредба. Но същевременно, събраните текстови извлечения позволяват на законодателите да имат възможност да сверят резултатите от своята работа. Много юристи в България вече са изразили мнения, че се приемат законодателни текстове, които нито се спазват, нито могат да бъдат спазвани. Такъв процес, сами се досещате, е просто губене на време в гласуване – нито ползотворно, нито ефективно за данъкоплатците, а и в пълен разрез с принципа за правовата държава. Това се отнася и за областта на правото на вероизповеданията. В академично отношение в нашата съвременност този правен отрасъл в България е полумъртъв, защото понастоящем нито е надлежно систематизиран, нито е достатъчно добре разработен в неговата съвременна част. На половината пръсти от едната ръка, както веднъж сподели един колега богослов и юрист, се броят юридическите факултети, в които се преподава Църковно право в правно-исторически план, като на съвременната проблематика няма достатъчно възможности да бъде обърнато необходимото внимание. Сходно е положението и в Богословските факултети, където, разбира се, правилно се поставя акцент най-вече на вътрешноденоминационната правна уредба, а на самата държавна уредба няма как да се обърне специално внимание. Достатъчно е да сравните няколкото вече сериозни издания на юридическите курсовете по Конституционно право, в които да установите, че материята за която говорим се засяга, но в никой случай не можем да кажем, че е достатъчно разработена в дълбочина. В практически план също липсва законодателна систематизация. Това е пряк резултат от липсата на необходимия интерес към темата от страна на нормотворците. Веднага обаче ми се иска да подчертая, че в България има, макар и много малко – също броящи се на половината от пръстите на едната ръка, за сметка на това много добре подготвени колеги, намиращи се в известна степен в медийна изолация и по тази причина нямащи винаги възможност да зададат въпросите, които напр. църковните юристи от времето на Търновската конституция са задавали.

Няма как на това място да не направя аналогията с една от тезите на акад. Стефан Цанков от 1918 г. за „принципа на безпринципност в отношенията между българската държава и църква”. Подобно е положението и в съвременна България. Достатъчно е да вземем под внимание юридическата констатация от Конституцията, че България е традиционно християнска (православна) страна. Огледайте се около Вас и ще установите, че всъщност в обществения и държавния живот витаят предимно нехристиянски, за да не кажа антихристиянски тенденции – като започнете от числото на разведените или ноторно известни живущи в конкубинат политици (продължаващи да бъдат избирани от българските граждани), минете през корупцията като ясен знак за липса на отговорност и нарушаване на Декалога, провеждане на матури в неделен ден, броя на тежките криминални престъпления и стигнете до пошлите и отвращаващо изкусителни билбордове и реклами на обществени места и стигнете до множеството от ясновидски, лечителски и магеснически предавания по българските телевизионни канали и т.н. и т.н. Всъщност това е съвременният принцип на безпринципност в отношенията държава и религиозни общности, който се е модифицирал, разбира се, от времето на Цанков до сега, но принципът за жалост се е запазил достатъчно добре. В никой случай не бих разглеждал, обаче горните примери като проява на чувство за религиозна свобода, а именно като безпринципност.

e.info: Преди този разговор ни казахте, че индивидуалната религиозна свобода и автономията на религиозните общности е в основата на хармонията в отношенията между държавата и вярващите и държавата и вероизповеданията. Бихте ли разяснили защо?

Религиозната свобода и самоуправлението на религиозните общности е наистина основополагащата брънка в обществените взаимоотношения. Едвам ли, всъщност не бих искал да си представя, че би имало религиозна общност, която да не цени религиозната свобода и свободата като важна ценност. Според мен именно тя, заедно с доверието към авторитета на законодателството – и религиозно и държавно, е единствената възможност за хармоничното и безпроблемно функциониране на вероизповеданията в обществения живот на страната. Вероятно ще има хора, които ще ми възразят, като кажат, че „националната” сигурност е с по-голяма важност от свободата или че религиозната свобода би могла да допусне религиозен фундаментализъм в България. На подобни възражения няма как другояче да се реагира освен, че в най-голяма степен регистрираните религиозни общности (тези, за които знаем от публичния регистър на Софийски градски съд) изповядват универсални – т.е. наднационални верски принципи. Това го пишеше за християнството и исляма дори по времето на комунистическия режим в учебниците по история! Т.е. нормално функциониращите в условията на религиозна свобода конфесионални деноминации принципно не базират върху национални рамки. Смесването на национална и вероизповедна принадлежност е по-скоро проблем от политически характер, силно изразен в отклонили се от правотата на учението си местни представители на универсални вероизповедания. Относно фундаментализма – той самият е резултат от липса на достатъчно свобода. Ако се даде възможност на една религиозна общност да функционира нормално, като не вреди на другите или ако не се предоставят прекалено много прерогативи на само една или няколко общности, които да правораздават извън юрисдикцията си, не би се стигнало до фундаментализъм. Въпрос на толерантност и усет за адекватна себеправедност. По този въпрос всеки сам може да направи аналогия и с времето на господстващия атеизъм от преди две десетилетия. Нима той не носи белезите на фундаментализъм?

e.info: След като сте се запознали отблизо с толкова много нормативни документи, каква би могла да бъде Вашата оценка на състоянието на държавното право относно вярата, религията и религиозните общности?

Както вече имах възможност да кажа, приемам тезата на акад. протопрезвитер Цанков от 1918 г. за „принципа на безпринципност”, която ми се струва достатъчно валидна и за нашата съвременност, разбира се с леки модификации, съобразно историческото развитие на държавността от настоящето. За да не се повтарям, бих употребил следното определение за съвременното състояние на държавното право относно вярата и религията – правна система на преобладаващ атеизъм с избирателна пропускливост” на религиозни символи и постулати, които успешно обслужват популистични идеи и нерядко създават напрежение, поради възможност от противоречащи си интерпретации. Например какво трябва да означава констатацията на някои млади хора, че на държавно ниво се уважават религиозни символи, ако върху левчето се намира лика на св. Йоан Рилски, а на двулевката преп. Паисий? Какво всъщност означава присъствието на двама монаси, дали обет за нестежание, върху парични знаци? Добре известно е отношението и неприемането от страна на рилския свети отец на даровете от тогавашния висш държавник цар Петър (също канонизиран за светец). Би могло да се окаже, че монетите и банкнотите с ликовете на просиялите с благочестие монаси са за църковна употреба или обаче, че се опошляват ликовете им, защото е пределно ясно, че пари се ползват и за поръчкови убийства, корупция и т.н. Съвсем риторично: Могат ли монетите и банкнотите да предадат на българския гражданин онзи духовен пример за смирение, въздържание от съблазън или друга морална ценност? А какво означават кръстовете в държавния герб, ако множеството десетки хиляди млади хора вече две години подред са задължени да пишат матура в неделя, вместо да посетят богослужение и да се причестят? Защо се отдава такова огромно значение на освещаване на държавни здания, автомобили и др. вещи, когато е обществена тайна, че сред представителите на държавата, членовете на църквата са малцинство? Ако тръгнем по тази нишка ще достигнем до един от крайните резултати, че държавата по инерция, „традиционно” употребява определени вероизповедания за цели, които не са съвместими с тях самите, дори противоречат на учението им. Същевременно, за да си осигури ползването на символи и церемониали, тя допуска избирателно, вкл. и привлича с финансиране някои религиозните общности. В най-общ смисъл, така се изразява амбивалентността на Цанковия „принцип за безпринципност”, основан на недостатъчна уреденост на взаимоотношенията между държава и вероизповедания.

Подобно е състоянието и на други правни отрасли и не само в България. Разликата между правото на религиозните общности и останалите области на държавното право е в това, че именно вероизповеданията могат да се превърнат в институции, признати от държавата и имащи реална възможност да уреждат цялостния живот на своите вярващи. И затова въпросът е доста сериозен, особено погледнат през призмата на двуякото качество на субектите физически лица на българското право: от една страна гражданин на държавата и от друга член на религиозна общност. На този феномен следва да се обърне повече внимание, за да се намали постепенно действието на принципа на безпринципност, за който стана дума. А иначе, че България е предвидена като християнска държава или по-точно с християнско правителство още преди 131 години може да се види ясно и от Сан-стефанския и от Берлинския договори. В нашата съвременност, обаче тези и други постулати са дивергентни на феномена, отлично забелязан от един именит колега – отличен софийски адвокат и църковен юрист, който правилно отчита наличието на силна тенденция за търсене на нова идентичност (вкл. и в религиозен, респективно антирелигиозен аспект) от младото поколение българи. Към момента може само да се спекулира, какво би могло да се случи с въпросния принцип на безпринципност в отношенията държава и вероизповедания в България. Не е ясно доколко и кога сегашната рамка на тези правоотношения може да бъде изправена, за да стане стабилна и да не е необходимо изкуственото и придържане, ако бих могъл да се изразя метафорично. Самата система търси нов модел на отношения, съобразен със съвременните условия в България.

e.info: Какви са очакванията Ви от това издание? Вие предоставяте голяма част от тиража на български религиозни общности безвъзмездно. Защо е този жест?

Изданието в този му вид е предназначено за една по-широка читателска публика – вярващите и техните религиозните общности, българската академичната общност – юристи, богослови, философи, социолози и т.н., които биха могли по-лесно да се ориентират в бъдещите си проучвания по въпроси, свързани с правото и религията, религиозните общности и друга вероизповедна тематика. Не на последно място, то би било полезно и за държавни служители, на които се налага да решават въпроси в тази изключително чувствителна обществена сфера. И като цяло книгата следва да запълни една празнота в българската юридическа наука, в която до момента, както вече споменахме, не съществува отделна учебна дисциплина за правото на религиозните общности, един вид да мотивира началото на едно по-сериозно отношение към тази проблематика.

Всъщност идеята за безвъзмездното снабдяване на българските религиозни общности с изданието дойде от един благодетел със сериозен академичен принос в чужбина, който насочи мислите ми към въпроса за адекватността на действията на религиозните общности в съвременната българска държавност. С подкрепата на Реновабис – сериозна благотворителна организация на германски дарители от католическата общност за солидарност с централна и източна Европа се намери макар скромна, но много важна възможност да се отделят немалко екземпляри за снабдяване на религиозни общности в България. Разбира се, благодаря им и за това, че те не поставиха никакви конфесионални различия като предпоставка за тяхната благодеятелност, не само поради факта, че се касае за българско светско право, релевантно за религията и религиозните общности. За тях е ясно, че много голяма част от българските вероизповедания изпитват материални затруднения и едвам ли биха си позволили подобна литература. Трябва да благодаря и на издателство Сиела, което се натовари да изпълни доста странични задачи покрай изданието, като съм много доволен от съвместната ни работа и бих могъл да ги препоръчам като издателство.

e.info: Един последен въпрос – имате ли някакви отзиви за книгата? Понеже законодателството е динамична материя, смятате ли, че изданието един ден няма да е актуално?

Всъщност да, за моя голяма изненада, съвсем скоро след излизането от печат на сборника, въпреки периода на летни отпуски се получиха няколко доста сериозни отзива, отправени лично до мен, както и едно публично рецензионно съобщение, за които много благодаря на хората, които си взеха време да ги направят. Това, което всъщност е най-важното на отзивите се отнася до техническите въпроси и евентуалните бележки по употребата. Като всяко първо издание един такъв по обем сборник би могъл да се окаже трудоемък за ползване. Същото важи и за терминологичните указатели  – засега те не могат претендират за онази пълнотата, която би удовлетворила повечето читатели. Но се надявам, че с времето ще се натрупа опит, за да може самите бази данни да бъдат организирани още по-пълноценно. Освен това имаше извлечения от няколко по-малко релевантни нормативни акта, които по чисто технически причини не можаха да намерят място в сборника. Всичко това са размисли за бъдеща работа по един по-обемен наръчник с коментари на някои от по-важните разпоредби в тази правна област.

Въпросът за актуалността на законодателството, който поставяте е от централно значение не само за този сборник, а за юридическата литература като цяло. Наистина времето, в което живеем е много динамично. Българският законодател е с доказана бързина при промяна на законодателни актове… (смее се), затова беше удобно изчакването на края на работата на 40-то Народно събрание. Това, че след време ще се наложи по-ново издание, което да е актуално, също е предвидено. А тогава настоящият сборник остава за ползване в сферата правната и религиозна история – бъдещият изследователят ще има възможност да получи точната картина на законодателния процес относно религията и религиозните общности към началото на 41-то НС и по този начин да проследи промените, които са настъпили по-нататък. В някои държави от ЕС дори съществуват много полезни издания, носещи наименования „Архив за право и религия”, които още по-детайлно публикуват факти и законодателни текстове, за да улеснят идните поколения в проследяването процесите в тази обществена сфера.

e.info: Много Ви благодарим за времето, което ни отделихте! Желаем Ви успех!

И аз благодаря за вниманието и желая всичко най-добро!

Христо П. Беров е български и германски юрист, сътрудник в Института за църковно право в Потсдамския университет и член на Виенското академично дружество за правото на източните църкви.