Староанглийски версии на Библията

Д-р. Теол. Доний К. Донев

Историята на английската Библия започва с християнизацията на Британия като колония на Рим. Тертулиан и Ориген свидетелстват за наличието на английски църкви още в началото на 3 в. Няколко британски църковни лидери присъстват на Никейския събор през 325 г. Но въпреки че Британия приема християнството толкова рано, при англосаксонското нашествие през 5 в. тутонските орди разрушават християнските църкви и връщат острова към езическите му обичаи. Ще минат векове преди християнството да бъде установено като официална религия в Британия.

Войнстващите германски племена разделят острова на малки региони, седем от Седемте кралства на Британия: Нортумбрия, Мърсия, Уесекс, Есекс, Съсекс, Кент и Източна Англия. Всяко от кралствата използва свой различен диалект.

Около 563 г. св. Колумба започва религиозен център на Йона възстановявайки келтското християнство в северна Британия. През 596 г. папа Григорий Велики изпраща група мисионери, водени от Авугстин Блажени в Кантънбъри в опит да върне южна Британия към християнската вяра. Двете страни стават естествени противници в опитите си за християнизация на острова до 664 г., когато синода в Уитби достига до временно помирение.

Вероятно от този период датират и първите англосаксонски преводи на Библията, които за съжаление не са достигнали до наши дни. До нас не е достигнал и текстът на Евангелието според Йоан, преведен от Преподобния Биди на тогавашния говорим английски. Алфред Велики също работи по подобрен превод, но никога не го завършва.

Най-ранните староанглийски версии, запазени до днес, датират от 10 в. Някои от тях съдържат само английски текст, а други са латински интерлинеари. В тях влиянието на Вулгата е повече от явно, като множество латински думи остават непроменени в английските версии поради липса на достатъчен динамичен еквивалент на думи. Те са предадени буквално от латински в староанглийските версии на Библията:
 creatio (лат. създавам) в Битие 1:1 и Евреи Heb 9:11
 salvatio (лат. спасявам) в Исая 37:32 и Ефесяни Eph 2:5
 justificatio (лат. оправдавам) в Римляни 4:25 и Евреи 9:1
 testamentum (лат. завет) в Матей 26:28
 sanctificatio (лат. освещавам) в 1 Петрово 1:2 и ч Коринтяни 1:30
 regeneratio (лат. възстановявам) в Матей 19:28
 raptura (лат. грабвам от съществителната форма на думата грабване) в 1 Солунци 4:17.

Много са и примерите на остатъчни чуждици. Например, думата „publican” (англ.) идва от латинската дума „publicanus” (лат. бирники, Матей 10:3). Фразата „far be it” (англ. да не бъде, да не ми даде) идва от латинската дума „absit” (Матей 16:22). Други примери включат думите apostolus (букв. „изпратен”, но носеща конкретния смисъл на апостол във Вулгатата), ecclesia (букв. „събрание”, но носеща конкретния смисъл на „църква” във Вулгатата), evangelium (букв. „добра вест”, но носеща конкретния смисъл на „евангелие” във Вулгатата), както и думите Pascha (лат. пасха) и angelus (лат. ангел).