Арабски версии на Библията

Доний К. Донев

В древността Арабия включва територията на Месопотамия, източна и южна Сирия и Юдея до Суец. Птоломей разделя тази територия на три части: (1) Арабия Феликс (означаващо „плодотворна”), (2) Арабия Петрае (означаващо „каменна”) и (3) Арабия Дезерта (означаващо „пустинна”).

Не се знае точно кой и кога е донесъл благовестието по тези земи. Знае се, че Ориген пътува до Арабия поне два пъти през живота си, за да участва в доктринално богословски дискусии, разискващи еретически тенденции у богословието на двама църковни водачи, Вирилий и Хераклит. По-същото време се правят и опити за покръстване на някой номадски племена, като същевременно християнски мисионери навлизат в южните части на Арабския полуостров през Етиопия.

Най-ранните новозаветни преводи на арабски са направени около 8 в. До нас са достигнали около 75 арабски ръкописи, които се разделят на шест лингвистични групи:
(1) Преводи, направени от гръцки език
(2) Ръкописи, направени директно от или коригирани с помощта на сириакската Пешита
(3) Ръкописи, направени директно от или коригирани с помощта на коптски (предимно бохаритски) текстове
(4) Преводи от латински
(5) Ръкописи, направени от два различни източника по поръчка на патриарха на Александрия през 13 в.
(6) Разнообразни ръкописи, характеризирани под формата на римувана проза.

Най-ранният открит арабски новозаветен текст е Синайският арабски ръкопис 151 от 867 г. Намерен е в манастира св. Катерина в Синай през 19 век. Съдържа всички глави на книгата Деяния заедно с посланията. Четирите евангелия са били в отделен том, който не е намерен. Текстът е преведен в Дамаск от арабски християнин на име Бишир Ибн Ал Сирри. Ал Сирри започва работата си по превода от Посланието към Римляните, използвайки арамейски за базов текст. Преводът е придружен от текстов коментар, бележки в полето, лекционерни бележки и глоси. Детайлно фотокопие на ръкописа е издадено от Института за средноизточни новозаветни изследвания под редакцията на д-р Харви Стаал.

До нас е достигнал и арабски новозаветен ръкопис, класифициран като Folio 1 recto of Sinai Arabic 71, датиращ от 10 в., който съдържа откъс от евангелието според Матей 23:3-15. Някои други от по-късните ръкописи са запазили и арабски превод на Диатесерион. Този превод съществува в две форми, които са повлияни от Пешита.

От Средновековието до 19 в. нови арабски преводи на Библията се правят за различни църковни групи. Те включват и различни етноси, използващи разновидни езикови вариации на арабски като мелхити, маронити, несторияни и яковити. Освен на класически арабски Библията се превежда и на диалектите, използвани в Алжир, Чад, Египет, Мароко, Палестина, Судан, Тунис, както и наречието, използвано в Малта.