Вулгата: Клементинско и Щутгартско издания

Доний К. Донев

Клементинската Вулгата е краткото название на Biblia Sacra Vulgatae Editionis Sixti Quinti Pontificis Maximi iussu recognita atque edita. Това е изданието, използвано от Католическата църква преди реформите на Ватикана, които минимализират използването на латински език за литургически цели.

След Реформацията Вулгата е потвърдена от събора в Трент като единствен авторитетен латински текст на Библията. Това издание е публикувано през 1590 г. под патронажа на папа Сикстий V (1585-1590), заради което става известно като Сикстинска Вулгата. Текстът е базиран на изданието на Робертус Стефанус, коригирано според гръцкия оригинал, което заради бързата редакция е публикувано с множество грешки. Ето защо, под патронажа на следващия папа Климент VIII (1592-1605) е заместено с ново издание, базирано на Хетенското издание на Вулгата. То е наречено Сиксто-Клементинска (или просто Клементинска) Вулгата в трите си печатни издания от 1592 г., 1593 г. и 1598 г.

Клементинската Вулгата групира предлозите на Йероним заедно в началото и премества 3-4 Ездра и Молитвата на Манас в специален апендикс. Псалмите в това издание са от Галския псалтир на Йероним. Клементинската Вулгата от 1592 г. остава стандартен текст на Библията за Римокатолическата църква до 1979 г., когато е публикувана Nova Vulgata.

Щутгартската Вулгата е публикувана за първи път през 1969 г. от Немското Библейско общество (Deutsche Bibelgesellschaft) в Щутгарт под заглавието Biblia Sacra Vulgata или Biblia Sacra iuxta vulgatam versionem. Специфичността на това издание е компактният размер в един том, целящ да възстанови оригиналния текст на превода на Йероним. За базов текст е ползвано Бенедиктинското издание на Вулгата и Новия Завет на Уърдсуърт и Вайт, които предлагат вариантни четения от широк спектър ръкописи и печатни издания на Вулгата, сравнение на различните четения и използване на различни динамични еквиваленти в бележки под линия.

Щутгартското издание прави опит да възстанови ранния текст на Вулгата, като използва критични методи на сравнение между текстовете и отстранява грешки, направени от отделните преписвачи на текста. За базов текст се използва Амиатинският кодекс – еднотомен ръкопис, направен в Англия през 8 век, за който се смята, че е най-доброто копие на оригиналния текст на Йероним.

Запазени са пролозите на Йероним, а текстът е синхронизиран с ортография, която е по-ранна от тази на Клементинската Вулгата. Текстът е представен на стихове, разделени с празни редове, вместо по-съвременна пунктуация. Съдържа два Псалтира: традиционния Gallicanum и Iuxta Hebraicum, които са подредени на две срещуположни страници, позволяващи сравнение. Приложен е и разширен Апокриф с Псалм 151 и Посланието към Лаодекийците, наред с 3-4 Ездра и Молитвата на Манаса.