Nova Vulgata

Доний К. Донев

След публикуването на клементинската Вулгата следват няколко критични издания. През 1734 г. Валарси публикува пълно коригирано издание на Вулгата. Повечето от последвалите издания съдържат само Новия завет. Между тях са изданията на Флек (1840), Тишендорф (1864) и оксфордското издание на Уърдсуърт и Вайт (1889).

През 1907 г. папа Пий X възлага на монасите от бенедиктинското абатство „Св. Йероним” в Рим да подготвят критично издание на Йеронимовата Вулгата с цел ревизиране на клементинското издание. Завършена е редакция на Стария завет, която е издадена заедно с ревизията на Уърдсуърт и Вайт. Това поставя началото на Nova Vulgata.

Nova Vulgata, или Bibliorum Sacrorum nova vulgata edition, в момента е официалното издание на Библията, публикувано и използвано от Римокатолическата църква. През 1965 г., по време на Втория ватикански събор, папа Павел VI възлага ревизията на съществуващата Вулгата според съвременното текстово и лингвистично ниво. Назначената комисия по ревизията публикува осем анотирани секции, като кани известни католически учени да ги коментират. Вследствие на тяхната работа нов латински Псалтир е издадени през 1969 г., а цялата Нова Вулгата – през 1979 г.

Основният текст, използван за новата ревизия, е работата на монасите от абатството „Св. Йероним”. За книгите Товит и Юдит са използвани ръкописи от Vetus Latina. Всички текстове са ревизирани според съвременните критични издания на гръцки, еврейски и арамейски. Поправени са и пропуските на Йероним, допуснати при превода от оригиналните езици. Изключени са апокрифните книги от клементинското издание.

През 1984 г. и 1992 г. професорите баща и дъщеря Курт и Барбара Аланд публикуват критичното издание на латинския Нов завет (Novum Testamentum Latine). Текстът е заимстван от изданието на Новия завет в Нова Вулгата с приложен критичен апарат, с вариантни четения на по-ранни издания, като Библията на Гутенберг, Комплутенския полиглот, витенбергското издание (любимо на Лутер), изданията на Робертус Стефанус, Кристофoр Плантиний, папа Сикст V, папа Клемент, Уърдсуърт и Вайт и щутгартското издание. През 2001 г. Ватиканът издава набор от изисквания под заглавието Liturgiam Authenticam, които поставят Нова Вулгата като централен литургически текст, „за да се запази традицията на превод, която е правилна за латинската литургия”.