Английски версии на Библията преди превода на Уиклиф

Доний К. Донев

Английската литература бележи значителен възход след Нормандското нашествие. Eдин от първите знаци за това е религиозна поема под името Ормулум. Написана в края на 12 в. от монаха Ормом, тя съдържа текста на Четвероевангелието и Деяния на апостолите в стихотворна (метрична) форма. Главната духовна литература по това време е френско езична заради заселилото се нормандско населениe. Почти 90 от тези ръкописи са запазени до наши дни, като главно място между тях заемат няколко богато илюстрирани преписи на Апокалипсиса. По-късно някои от тях са преведени и на английски.

В средата на 14 век популярни стават две английски версии на Псалмите. Едната от тях е дело на Ричард Рол, монах от Хампол в Йоркшир. В нея английския превод е подреден в линеарен паралел с латинският текст. Другата е създадена в западна Англия, като текстът е подреден по подобен начин. Предполага се, че е дело на Уилям от Шорхам, Викар в Кент (въпреки, че използваният диалект нееднозначно показва чуждо авторство).

Друг любопитен английски ръкопис се намира в Магдаленския колеж в Кембрдиж, каталогизиран като: Pepys MS 2498. Той представлява разказ за живота на Христос, подреден и компилиран за прочит в неделно богослужение и на църковни празници.

Наскоро група ръкописи, за които се предполага, че са част от Библията на Уиклиф, са разпознати като отделен самостоятелен превод на Новия Завет на анонимен преводач. Понастоящем те не съдържат Апокалипсиса, а Четвероевангелието е представено само от Матей 1:1-6:8. Оригиналният текст е включвал четирите големи църковни послания, Павловите послания, с по-късна добавка на 2-3 Йоанови, Юда, Деяния и част от Матей. Четири преписа на този ръкопис са запазени до наши дни. Прологът разказва, че са направени по молба на монах и монахиня, от висшестоящ свещеник с риск за живота си. Това показва, че преводът е направен след началото на гоненията срещу Уиклиф и неговите последователи.