Ян Хус: Предвестникът на Реформацията

Д-р Теол. Доний К. Донев

Великият реформатор от Бохемия се ражда през 1369 г. в Хусинец. Съкращение на името родното си място, Хус ще прибави 30 г. по-късно към името си, с което ще се назоват стотици и хиляди негови последователи и, с което ще се идентифицират повечето ранни реформатори.

Хус започва обучението си по богословие в Прага на 16-17 годишна възраст под ръководството на Станислав Знаймски, който от наставник и приятел, по-късно ще стане един от най-страшните му врагове. Младият Ян е привлечен от благоденствието на свещеническия живот – нещо за което той писмено се покайва по-късно. Така или иначе на 24 годишна възраст Хус защитава бакалавър по изкуствата, а година по-късно и бакалавър по теология, което му дава възможност да получи магистратура четири години по-късно и да приеме свещенически сан през 1400 г.

През 1401 г. Хус е вече декан на философския факултет на карловския университет в Прага, а година по-късно започва работа като проповедник във Витлеемската църква в града. Това е и времето, по което идеите и трудовете на Джон Уиклиф са преведени на чешки език от няколко чешки ученици в университета Оксофорд. Преводите са донесени в Прага от Йероним Пражки и тяхното влияние върху останалата част на живота на Хус ще бъде повече от революционно.

Влиянието на Уиклиф
Според много историци, т.нар „хусизъм” или идеологията на хусисткото учение в началото на 15 век съдържа почти буквално идеите на Уиклиф, прагматически контекстуализирани в чешката църковна реалност. В основата на убежденията на Хус са преводът на Библията на говоримия език, реформиране на църковната йерархия и премахването на ненужни религиозни традиции в отслужването на тайнства. Ето защо още през 1403 пражкият университет забранява дискутирането на неговите 45 богословски тезиса, част от които са заимствани директно от Уиклиф.

С течение на времето, превеждане и изучаване на Писанията, теологията на Хус се развива последователно и неговите идеи започват да придобиват завършен богословски вид. Той започва да поучава, че църквата е невидима, определена от Бога и никоя видима църква или свещеник не може да определя кой може да стане част от нея. Хус подържа чисто протестантското учение, че спасението на душата не зависи от връзките с видимата църква (православна или католическа), а от личното взаимоотношение между човека и Бога. Хус се обявява против две конкретни църковни практики, а имено: индулгенции и отслужване на литургии за мъртвите.

Чешката Библия
Влиянието на Уилкиф върху богословските убеждения на Хус, личи не само в неговите богословски трудове, но и в ролята, която той има за по-късния превод на чешката Библия. Чешката Шафхаузенска Библия, която е преведена от латински около 1360 г. е дело на неизвестен преводач. До времето, в което Хус започва обучението си в Прага, тя се утвърждава като стандарт и е неминуемо използвана в образователния процес на пражкия университет. Хус също използва този превод като непрестанно го подобрява на базата на своите познания. Систематичното изучаване на Писанията му дават възможност да проповядва експозиционно, в някои случаи дори стих по стих, по начин и с разбиране на Словото, чужд за мнозинството католически свещеници. Това му дава основание да твърди, че Библията, а не папските укази са основата на вярата. Крайният вариант на ревизиите по Библейския текст, направени от Хус са отпечатани в официалното издание през 1412 г. Това е и времето за свикването на бохемския синод на 2 февруари 1412 г.

Развитието на чешкия превод на Библията продължава и след Хус. В периода 1579-93 г. шест-томно издание на нов чешки превод на Библията е публикувано в град Кралице. Той включва превода на Новия завет от Ян Балхослав от 1564 г. Третото издание на този текст от 1613 г. става стандартния библейски текст за литургично ползване в Чехия. Краличката Библия все още носи белезите на редакцията на Хус, повлияна от превода на Уиклиф в молитвата Отче наш, която чете; „хлеб наш вездеящи дай нам днес”. Остатъчната форма „вездеящи” идва от славянската традиция подобно на думите възкресявам и възлюби, а самия подбор на думат идва от превода на Уиклиф хляб „вездесъщи” (от друга същност, б.а.).

Обвинения и съд
Периодът 1378-1415 г. е известен с папския скизъм, разделение на католическата църква, при което двама папи действат едновременно – единият от Рим, а другият от Авиньон. Неминуемо, Хус и неговите последователи се оказват в центъра на папското противоречие, конкретно изразено с папската була издадена на 20 декември, 1410 г., която оторизира на изгарянето на книгите на Уиклиф и преследване на последователите му, в това число и Ян Хус. Хус отказва да предаде своите копия на трудовете на Уиклиф и в проповедите си във Витлеемската катедрала в Прага, продължава да твърди, че „да спре да проповядва и да се покори на заповедите на папата, би означавало непокорство спрямо Бога и би застрашило собственото му спасение”.

Това, което проповедите му застрашават обаче, е благосъстоянието на пражкото свещенство. Ето защо около 1411 г., използвайки услугите на Михаил де Козис, клеровете изпращат оплакване срещу Хус до папата, от което последва третото му поредно отлъчване от църквата. А след проповедта, която изнася на Великден 1412, Хус е принуден се оттегли окончателно и посъветван от чешкия крал напуска Прага. Имено в този период, идеите възприети от Уиклиф и ранните реформатори стават негова неизбежна богословска реалност. До времето, когато е свикан съборът в Констанца, преследван заради вярата си и в странство, Хус се превръща от последовател на Уиклиф във водач на чешката реформация.

В изгнание Хус завършва своя богословски труд “De Ecclesia” (За Църквата). Копие е изпратено до Прага и прочетено на всеослушание пред паството му във Витлеемската катедрала. Повечето от идеите в книгата са повлияни от учението на Уиклиф и Хус не се срамува да отбележи това във всеки възможен случай. Обвиненията му срещу папата са вече съвсем конкретни: „Римският понтиф и кардиналите не са Църквата. Църквата може да съществува и без кардинали и папа, и дори стотици години не е имало кардинали … Римският епископ е бил наравно с другите епископи преди Константин да го направи папа. Едва тогава той започнал да узурпира властта. Поради незнание и заради любов към парите, папата може да греши, и е грешил, и съпротивата срещу грешащия папа е покорство на Христос”.

Във втората част на “De Ecclesia”, Хус отхвърля булите на папа Александър и Йоан XXIII наричайки ги анти-християнски, след което продължава с думите: „Правото да се прощават греховете не принадлежи на никой смъртен човек, както не принадлежеше на свещеника, при който Христос изпрати прокажените. Прокажените бяха очистени преди да стигнат до свещеника”.

На 4 декември 1414 е свикан съборът в Констанца, Германия. Хус е арестуван и скоро съдбата му става ясна. От затвора в Бохемия той пише: „Какъв страх би могъл да ни отдели от Бога или каква смърт? Какво ще изгубим ако се откажем от богатство, приятели и светските почести и от нашия беден живот? Би било по-добре е да умрем от колкото лошо да живеем. Не смеем да съгрешим заради наказанието на смъртта, но да завършим в благодат този настоящ живот означава да сме освободени от мизерията. Истината е последният победител. Този който е убит печели, защото нещастие не може да го нарани, щом грехът няма власт над него”.

На кладата
На 8 юни 1415 обвинението на Хус е произнесена в 39 клаузи: 26 от книгата му за църквата, седем от трактатът му срещу Стефан Палеч и шест от трактата му против бившият му приятел и наставник Станислав Знаймски. На обвинението Хус отговаря: „Отнесох случая си пред папата преди да почине, но след това моят случай остана неразгледан. Подобно се отнесох и до последвалия го Йоан XXIII. След като в период от две години не бях приет при него, за да се защитя, се отнесох до висшия съдия Христос”.

На 6 юли 1415 Хус е осъден като еретик. Предложено му е да се откаже от убежденията си и да спаси живота си, но той не приема. При екзекуцията е отказано да му се отслужи изповед. Кладата е запалена не с друго, а с преписи на чешките преводи на книгите на Уиклиф. Обхванат от огнените пламъци на кладата, Ян Хус пророкува: „След 100 години Бог ще издигне мъж, чийто призив за реформация няма да може да бъде заглушен”.

Малко повече от 100 г. на празника на Вси светии, 1517 г., Мартин Лутер заковава на портата на Витенбергската катедрала своите 95 тезиса, които стават крайъгълен камък на Реформацията.