Печатни издания на Еврейската Библия
Доний К. Донев
Интересът, който изданието на Еразъм Ротердамски създава около оригиналните езици на Новия завет неминуемо се отразява върху Еврейската Библия, която попада във фокуса на средновековната църква. Социалният контекст с определена антисемитска насоченост, мотивира еврейските диаспори в Европа към утвърждаването на собствена култура на основата на религиозно наследство и идентичност в един бързо променящ се свят. Докато изследването на Еразъм започва трудния път към своя апогей, печатането на еврейски свещени текстове вече е факт с изданието на т.нар. Инкунабула (от лат. люлка). Инкунабулата, в различните си частични издания, се появява на бял свят още през 15 век. До нас са достигнали печатни текстове публикувани в следния хронологичен ред:
(1) Кварта издание на еврейския Псалтир с коментар на равин Давид Кимичи отпечатано през 1477 в Болоня.
(2) Фолио издание на Петокнижието съдържащо Онеклоски Таргум с коментар на равин Самуил Ярхи отпечатано през 1482 в Болоня.
(3) Издание на книгите на ранните пророци: Исус Навиев, Съдии, Царе отпечатано през 1488 в Сонцино.
(4) Издание на късните пророци и дванайсетте малки пророци в интерлинеар с коментар на равин Давид Кимичи
(5) Псалтир и Мегилот (или свитъците) съдържащ Песен на песните, Рут, Плач Еремиев, Еклесиаст и Естир отпечатано в Сонцино.
(6) Тритомно фолио съдържащо Хегиограф с няколко равински коментари отпечатано в Неапол през 1487.
(7) Цялата еврейска Библия без коментари отпечатана през 1488 в Сонцино.
(8) Фолио съдържащо Еврейски и Халдейски версии на Петокнижието с коментари на равин Раши отпечатано през 1490 в Изола дел Лири.
(9) Кварта издание на Петокнижието отпечатано през 1491 в Лисабон.
(10) Второ пълно издание на еврейския текст отпечатано през 1494 в Бресткия, използвано от Мартин Лутер в превода му на Стария завет. Трето издание на текста е отпечатано през 1494 в Пиза.
(11) Фолио издание на еврейската библия отпечатано на пергамент в Цариград около 1500г.
(12) Мюнстерската латино-еврейска Библия отпечатана в Базил през 1534 и 1546 използваща изданията от 1488 и 1494 г.
Независимо от горните публикации, през 1502 г. под патронажа на кардинал Хименес, архиепископ на Толедо, започва изготвянето на печатно издание на цялата гръцка Библия в университета „Алкала” (на лат. Комплутум). Изданието се нарича Комплутенски Полиглот и освен гръцкия текст, съдържа Стария завет на иврит заедно с негов латински превод. Редакторите на текста са месиански евреи, които работят с оригинални ръкописи закупени специално за целта на цена 4000 флоринта. Текстът съдържа маркировка на гласните без ударения и е завършен през 1517, но публикуван едва през 1520-22г.
През 1518 г. Даниел Бомберг публикува два важни еврейски текста: издание за християни (с последователни ревизии през 1521, 1525-28, 1533, 1544г.) и издание за евреи под редакцията на Феликс Пратенсис. Изданието съдържа Таргум, Мазора и някои еврейски коментари, но не успява да задоволи нарастващия интерес. По тази причина, Бомберг публикува ново издание под редакцията на един от най-известните по онова време равини, Яков бен Чаим. Текстът е отпечатан през 1525-26г. във Венеция в четиритомно фолио и множествено преиздадено от Брагадин (Венеция 1617г.), Юстиниани (Венеция 1551, 1552, 1563, 1573 г.), редакторите на женевската Библия (1618 г.), Джон де Гара (Венеция 1566, 1568, 1582 г.), Плантин (1566 г.), Хартман (Франкфурт 1595 и 1598г.), витенбергските издатели (1586, 1587г.) и Торес (Амстердам 1705 г.).
