Библията на Матюс (1537)

Д-р Теол. Доний К. Донев

Библията на Матюс е първата официално оторизирана Библия на английски език отпечатана най-вероятно вероятно в Антверп в печатницата на Ханс Холбейн въпреки, че заглавната страница гласи: „1549 – Отпечатана в Лондон от Джон Дейи & Уилям Серес”, докато друго издание чете: Графтон и Уитчърч – Лондон. Преводът е на Томас Матю, псевдоним на Джон Роджръс, роден около 1500г. Роджръс е първият протестантски мъченик убит за вярата чрез изгаря не на клада през 1555г. в Смитфийлд, по време на царуването на Мери Тудор (Кървавата Мери).

Роджърс е приятел на Тиндейл завършил Кеймбридж, който наследява от Тиндейл някои от непубликуваните ръкописи от превода на Стария завет. Новият завет и Петокнижието на Матюс следват почти буквално превод на Тиндейл, докато текстът от Ездра до края на Апокрифа е от Старият завет издаден от Ковърдейл. Текстът от Исус Навиев до Летопис е доста различен от изданието на Ковърдейл и е общоприето, че също идва от превода на Тиндейл.

Библията на Матюс съдържа, за първи път на английски език, апокрифната Молитва на Манасия, преведена от френската Библия на Оливет. Роджърс добавя и над 2000 коментарни бележки към текста, някои доста противоречиви, с които дефакто прави нова ревизия на текста на Тиндейл. Библията на Матюс е известна и като „Библия на женобийците” заради коментара към 1 Петрово 3:7, който казва: „Ако [жената] не е покорна и в помощ [на съпруга си, той] да набие страх Божи в главата й”.

Първото издание на Библията на Матюс излиза през 1537г. в тираж от 1500 копия отпечатани под специален „кралски лиценз” със съдействието на Кромуел и Кранмер. Преиздадена е още само два пъти през 1549 и 1551г., но дори само тези три издания са достатъчно за да осъществят връзката между преводът на Тиндейл и Великата Библия която ще бъде издадена по време на царуването на Едуард VI (1547-1553).