Епископската Библия (1568 г.)

Д-р теол. Доний К. Донев

Моменталният успех на Женевската Библия прави невъзможно по-нататъшното използване на Великата Библия от 1539 г., след като в светлината на новата версия многобройните й пропуски стават явни. Но Женевската Библия също не може да стане популярна и използвана за богослужение заради заслужената предубеденост на английските свещеници към определено калвинистката й позиция в множество доктринални пасажи. По тази причина около 1564 г. Матю Паркър, архиепископ на Кентърбъри, поставя началото на нов опит за ревизия на английската Библия. Тъй като екипът, който работи по нея, е съставен изключително от действащи епископи, тя получава названието Епископската Библия.

Работата по първото издание отнема около 4 години. За базов текст се използва едно от изданията на Великата Библия. За да се отстрани влиянието на Женевската Библия, поправки по текста се правят само когато се различават от еврейските и гръцки оригинали. Правилата на ревизиране включват отстраняването на архаичната и трудна за разбиране терминология, както и въздържането от „горчиви бележки“ по текста. Ревизията следва прецизно английския текст и заради това често бива класифицирана като четвърта ревизия на Тиндейл.

Отпечатана е от Р. Джиг в Лондон през 1568 г. на фолио с големи размери с цел използване от амвона. Специален шрифт е изработен за изданието й, включващ и наклонени букви по модела на Женевската Библия. Номерацията на стиховете също следва Женевската Библия. Новият завет е отпечатан на специално удебелена хартия, за да не се износва при използване.

Една от новаторските функции на Епископската Библия е поставянето на инициалите на преводача след пасажа, който той е ревизирал. Пасажи, които съдържат дълги родословия, са специално маркирани, за да бъдат лесно пропускани при публично четене. Огромен набор от помагала е включен в апендикс с таблица на съдържанието, хронология, списък на родословията, карти, алманах, както и 124 графики, между които 2 гравюри. Текстът е коментиран в множество маргинални анотации. Бележката към Псалм 45:9 например дори съдържа препратка към откритието на Христофор Колумб.

Но самият текст на ревизията е труден за четене и не може да се конкурира с Женевската Библия. Поради липсата на редакторски прочит преводачите се чувстват свободни в процеса на ревизиране. Например „хвърли хляба си по водата“ е преведен като „положи своя хляб на мокра повърхност“, а „не говорете излишни думи като езичниците“ (Матей 6:7) става „не бърбори много като езичниците“. В същото време някои от използваните фрази, като „глас на един, който вика в пустинята“ и „раздерете не дрехите, а сърцата си“, остават завинаги запечатани в английския текст на Библията.

Докато Новият завет е по-консервативен и последователен, отклонения от оригинала и интерпретивни вариации имат постоянно присъствие в Стария завет и Апокрифа. Въпреки че Епископската Библия става втората оторизирана английска версия, дори кралица Елизабет никога не я припознава официално като пълноправен превод. Издадени са общо 18 ревизии на текста. Последната от тях излиза от печат през 1606 г. и въпреки че качеството на превода никога не се подобрява, именно това издание става базов текст за преводачите на „Кинг Джеймс” само няколко години по-късно.