Библията и Българското възраждане

Премиерата на книгата Библията и Българското възраждане на Джеймс Кларк ще се състои на 26 март 2007 от 18:30 ч. в книжарница Хеликон (бивше кино Витоша). Заповядайте със свои приятели и съмишленици.

Джеймс Кларк: Библията и Българското възраждане
Целта на това проучване е да даде своя скромен принос към историята на Българското възраждане, като от друга страна представи и част от историята на протестантските мисии в Близкия изток. Освен факта, че имам пряко отношение към темата на тази книга (моят дядо – Преподобният Джеймс Ф. Кларк, е един от първите мисионери в България), идеята за нейното написване е и на професор Уилям Л. Ленджър, който предположи, че архивите на Американския съвет на пълномощниците за чуждестранните мисии вероятно съдържат подходящи исторически сведения. Мемориалната награда на Амхърст ми позволи да прекарам две години в България и да събера този материал.
Специфичната форма на изследването се дължи до голяма степен на пионерската статия на професор Лео Винер, написана преди повече от четиридесет години. До известна степен това е допълнение към неговата творба.

В резултат на тази статия професор Иван Шишманов попита дали не би се намерил някой, който да направи пълно проучване на архива на американската мисия, както и на цялата българска литература, появата на която се дължи на мисионерите. В една от последните си публикации от 1926 г. той отново повдигна този въпрос. Тази книга отчасти е резултат от проучването, предложено от Шишманов, въпреки че включва материал, който не е визиран от него – източниците на Британското и чуждестранно библейско дружество.

Искам да благодаря на членовете на борда на Американския съвет и на Британското и чуждестранно библейско дружество за това, че ми позволиха да използвам техните архиви, на членовете на българската мисия за документите, които са свързани с нейната работа, и на Преподобния С. Т. Ригс за дневниците на неговия дядо Илайъс Ригс. Бях окуражен и получих съвети относно работата ми, които не винаги съм следвал, от много хора, някои от които вече не са между живите, като професор Златарски. Бих желал да спомена също така имената на професорите Винер, Крос, Сетън-Уотсън, Мазон, Хайек, Шишич, Панаитеску, Попруженко, Ников, Стефан Бобчев, Теодоров-Балан, Йордан Иванов и Арнаудов. Последният споменат учен, който в последствие наследи Шишманов, не вярваше, че делът на Америка в Българското възраждане е достатъчен, за да се напише отделна дисертация.

Но моята цел не беше такава. Моето желание бе да представя произхода на американския мисионерски интерес към България, и да поставя акцент върху връзките между превода на Новия завет и Българското възраждане.

Джеймс Ф. Кларк, 1937 г.