Евангелието според МАРК и източникът Q

Евангелието според Марк представя две исторически хипотези, важни за създаването на библейския канон. Те включват: (1) съществуването на ранен и първообразен писмен източник на евангелията известен като Q датиращ около 45г.сл.Хр. и (2) липсата на ст. 9-12 от последната глава на Марк или т.нар. „къс край“ на Евангелието. Докато втората точка ще бъде разгледана подробно в края на настоящото издание, то темата за „източника Q“ остава малко позната за българския читател с изключение на някои специфични лекционни материали по богословие.

Хипотезата за „източник Q“ (защото тя наистина остава само хипотеза) произлиза от няколко схоластични школи по текстов критицизъм, които изясняват произхода и формирането на библейския канон. Повечето от тях, правилно се насочват първо към датировката на достигналите до нас библейски ръкописи, които предполагат една твърде ранна дата за Евангелието според Марк.

Предвид наличните текстови и исторически доказателства, Евангелието според Марк е един от най-ранните ръкописи на Църквата, произлизащ от разкази и метанаративи свързани с проповедите и живота на ап. Петър. Като правило, Марк подбира онези спомени и разкази от проповедите, които касаят живота и делото на Господ Исус Христос. Този канонически принцип е общоприето в Ранната Църква, както се вижда и при Лука, който събира, сортира и записва своя версия на Евангелието, а в последствие и Деяния апостолски.

Ранната дата на написването на Марк, освен от външни исторически доказателства, е потвърдена и от самото съдържание на текста. Характерни са типични за Марк фрази на изразяване и истории, разказани без фактови добавки, без граматически поправки, а често дори и с грешки, по начин който ясно показва първичността на неговата история в сравнение с разказите на другите евангелисти. Имено тази първичност, която граничи с текстова примитивност, дава основание за т.нар. „приоритет на Марк“ спрямо другите синоптични евангелия (Лука и Матей).

Повече от 75% от Евангелието според Марк е съставено от текстове принадлежащи към т.нар. „тройна традиция“ или пасажи, които присъстват едновременно и в трите синоптичниевангелия. За сравнение, Матей съдържа само 45%, а Лука 41% от текстовете на тази традиция.

Около четвърт от текста на Матей и Лука е заимстван от други текстови източници съдържащи почти еднообразни истории и притчи често наричани „двойна традиция“. Тези ръкописи остават напълно неспоменати от Марк, който най-вероятно не е имал достъп до тях. Изненадващо е, че на местата където Матей и Лука са в съгласие с тези документи, използваните думи, фрази и изречения са почти идентични – нещо, което би било невъзможно ако разказите от „двойната традиция“ са били разпространявани устно, както в случая с разказите и проповеди на ап. Петър записани от Марк.

Например, абсолютно еднакви по думи и граматика са пасажите от Проповедта на планината в Матей 6:24/Лука 16:3 и Матей 7:7-8/Лука 11:9-10. Хронологията на представяне на Проповедта на планината и Проповедта на полето е също идентична. Уникални са и приликите на т.нар. „дублети“ – пасажи в които Матей и Лука представят еднакви реплика и фрази въпреки различния контекст или история в които те са представени.

Не по-малко доказателство е и фактът, че самият Лука твърди, че е познава други, налични по негово време, писмени източници, наречени от него с медицинския термин dihghsin (букв. диагноза в Лука 1:1) преведено „повест“ (РИ 1940) или „описание“ (WBTC). Имено от тези източници, Лука черпи информация, която не просто повтаря, а подобно на предшествениците си anataxasqai гр. събира, подрежда, аранжира, компилира) преведено като „съчинява“ (РИ 1940) и „съставя“ (WBTC). С други думи, в своя разказ за Исус Христос самият Лука записва предварително събрани и подредени изследвания, записани в текстови източници, които той parhkolouqhkoti (букв. разследвах в Лука 1:3) преведено като „изследвах подробно“ (РИ 1940) и „грижливо/внимателно проучих“ (СИ/WBTC).

Всичко това показва, че тези текстови източници, както и богатата текстова традиция от времето на четиримата евангелисти, е поставена под правилата на сериозни методи на изследване и изучаване, който Лука описва не само като инцидентни или случайни, а като характерни за идентичността, богословието и практиките на Ранната църква и формирането на библейския канон. А това, ангажирасериозността и вниманието на всеки читател на тези текстове, дори 21 века по-късно в ерата на постмодернизма.

И докато не е нужно да се постигне съгласие по хипотезата за източник Q, дори и без да е достигнал до нас като исторически документ, той е твърде важен за да бъде пропуснат в една подробна и информирана дискусия относно Евангелията. А това което е дори по-значително в случая е, че записаното от Марк (за разлика от Q) е достигнало до наши дни като част от Библейския канон, и неговият текст включва факти, детайли и разкази за личността, живота и възкресението на Господ Исус Христос, които историята доказва като неоспорима истина. И докато хипотези и теории могат да бъдат променяни и тълкувани в светлината на нови открития, тази малка книжка остава непроменена в своя оригинал и буквален превод, така както Бог е планувал тя да достигне до нас.

Буквален превод на Евангелието според Марк, от поредицата „Нов български превод”, можете да поръчате директно от издателя:
Николай Марков – Игъл 2001, Бул. Македония 148, ап. 3, Силистра 7500
Еagle2001.net | +359.86.821.522 | +359.896.808.468

в книжарниците на CLC и издателство Верен
или в интернет на адрес: Bookest.net