Сириакски преводи на Новия Завет

Доний К. Донев

Сириак е източно арамейски диалекти, един от първите на които се превежда Библията. Най-ранните преводи на Стария завет на сириак датират от 1-2 в.

Диатесерион
Първият Новозаветен превод на сириак е направен от Тациан през 165 г. и се нарича Диатесерион (букв. „едно до четири”). Диатесерион е хармония или сборник на четирите евангелия в един разказ вместо в четири. За определен период преводът става официалното евангелие на сириакските църкви с коментар от Ефрем Сирийски. По-късно, в опит за църковна реформа, епископи на сириакската църква нареждат заместването на текста на Диатесерион с четвероевангелието. През 423 г. Теодорит, епископ на Кирус Сирийски, разположен на реката Ефрат, пише че е събрал повече от 200 копия и ги е заменил с четиревангелия по подобие на другите църкви. Копие от Диатесериона не е достигнало до наши дни.

Старисириакски преводи
Ранни сириакски преводи на Стария и Новия завет, които заместват Диатесериона с четвероевангелието, се наричат Vetus Syra (древносириакски). Източник на Старозаветния текст най-вероятно е бил Арамейският Таргум. Новият Завет е преведен от западни гръцки варианти, както се вижда от двата запазени ръкописа, известни като Syra Sinaiticus и Syra Curetonianus. Тези текстове са били разпространявани между ранните християни в Палестина и носят западно арамейски езикови маркери. Syra Sinaiticus (обозначаван като sin или sys) е вероятно по-стария от двата текста. Curetonian Syriac (обозначаван cur или syc) е доста близък до Синайския кодекс и се предполага, че е негова ревизия в полза на византийския текст.

Пешита
Наименованието „пешита” произлиза от сириак и означава „обикновен” или „общоприет”. Това е най-старият запазен сириакски текст на цялата Библия. Различните запазени ръкописи датират между 4 – 9 в. Текстът на Стария Завет в Пешита е независим превод от прото-мазоретски оригинали. Предполага се, че е повлиян от Арамейския Таргум, въпреки че на места личи използването на LXX (Исая и Псалми).

Новият Завет в Пешита е цялостен нов превод, а не ревизия на древносириакския текст. Евангелията носят определено византийски текстови характеристики, Деяния и Павловите послания не са нито западни, нито александрийски. Пешита изключва 2-3 Йоаново, 2 Петрово, Юда и Откровение.

Филоксениан
Филоксениан е най-мистериозната сириакска версия. Преведена е от Поликарп през 507-508 г. под ръководството на Филоксений от Мабуг с цел да даде по-буквален превод от гръцки и да допълни новозаветните книги, изключени от Пешита (2-3 Йоаново, 2 Петрово, Юда и Откровение).

Херклеан
Херклеан е друга сириакска версия, която е създадена като ревизия на Филоксениан от Томас от Харкел през 616 г. Практически невъзможно е да се разбере коя част от Херклеан е ревизия и коя нов превод, но от я абсолютно явно, че целта на този текст е буквалност на превода. Преведени са всички предлози, представки и наставки в оригиналния словоред, дори с риск да се наруши сириакската граматика. Резултатът е текст, който не може да бъде публично употребяван, но за това пък е незаменим инструмент за текстов критицизъм. Още по-интересно е, че Херклеан е критическо издание, в което Томас съчетава няколко ръкописа, отбелязвайки техните разлики със обели или бележки в полето на гръцките (предимно византийски) и сириакски варианти на текста.

Палестински версии
Палестинският сириакски диалект (познат още като Ерусалимски Сириак или Християн-палестино-арамейски) е по-различен от останалите сириакски диалекти и много по-близък до арамейски. Най-ранните ръкописи на палестинския сириакски диалект датират от 5-6 в. и представляват предимно лекционери. Три важни ръкописа са достигнали до нас: един от 1030 г., съхраняван във Ватикана и два, съхранявани в Синай съответно от 1104 г. и 1118 г. Текстовият източник, от който са превеждани тези версии, е византийски, в частност кесарйски.