1 Април / 1 КОРИНТЯНИ

прочит за деня: 1 Коринтяни 9-10 глава

ИДОЛОПОКЛОНСТВОТО

„А в тези неща те ни станаха поучителен пример, за да не пожелаваме страстно злото, както те го пожелаваха.“ /ст.6/

Идолопоклонството е грехът, заради който евреите бяха наказани в пустинята. Всъщност те не бяха през цялото време идолопоклонници. Позволиха си го само веднъж, когато Моисей отсъстваше. Той прекара 40 дни на планината Синай, където Бог му даде закона. 40 дни не са малко време и ако някой изчезне за толкова, ще го отпишат. Евреите се озоваха в безизходица. Човекът, който ги беше извел от Египет, се изгуби. Сега те бяха насред пустинята; не можеха да се върнат назад, не знаеха и кое е напред, за да вървят натам. Нямаха представа за Бога, Който беше говорил на Моисей. Единствената им религиозна представа беше тази от Египет. И затова решиха да си направят златното теле.

С две думи, имаха „смекчаващи вината обстоятелства“. Но въпреки това си понесоха наказанието.

Изводът е, че не е нужно постоянно да си правиш идоли. Достатъчно е да го направиш веднъж. Нещо като изневярата – не е нужно да го правиш всеки ден, достатъчно е веднъж, за да си съсипеш семейството. Нашите отношенния с Бога са любовни. Той ни обича и иска и ние да Го обичаме. Всяко залитане по някой друг Той приема като изневяра. Особено ако този „някой друг“ е някакво жалко подобие на божество, някакъв смешен идол от ден до пладне, нещо глупаво и суетно. Понякога се увличаме по толкова жалки неща и им отдаваме толкова огромно значение, че чак да ти се доплаче – и това заменяме за святия Бог, Който е създал световете с удивителна творческа мъдрост, Който изпълва цялата вселена с присъствието Си, Който е възлюбил нас, несравнимо по-ниските от Него и незаслужаващи внимание същества! Как да го преглътнеш?!

Идолопоклонството е едно от най-нелогичните явления в човешката история. Колко ум трябва да имаш, за да си направиш някакво изображение и да го обявиш за свое божество? Но хората го правят. По-сложно е с другото идолопоклонство – когато не обявяваме официално своя идол за такъв. Наричаме го увлечение, забавление, интерес или с някое друго име за благозвучие, но на практика това ни е идол.

Бог не заслужава да обичаме никой друг и нищо друго повече от Него. На Него се полага първото място в сърцата ни, в чувствата ни. Обичаме ли Него, всичко друго ще ни изглежда блудкаво и посредствено. И ще се чувстваме напълно удовлетворени от това, че сме намерили правилната личност, заслужаваща безрезервна любов.

Данаил Налбантски
още размисли на автора можете да откриете на @DanielNalbantski във Facebook или Messenger