1 СОЛУНЦИ, глава 1

ОТКРИЙТЕ РАЗЛИКИТЕ
„Всякога благодарим на Бога за всички вас и ви споменаваме в молитвите си, като си спомняме непрестанно пред нашия Бог и Отец делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви в нашия Господ Исус Христос“ 1Сол.1:2-3

През краткият си престой в Солун (Д.А.17:1-9) Апостол Павел е посял семената на първата църква… и на първото гонение. Фанатизирани юдей, подбудени от завист, заедно с „няколко лоши човеци от мързеливците по пазара“ започват преследване на повявалите в Христос в Солун.
Навярно и почти задължително е, заедно с приемането на благовестието и благодатта от Господа, и при вас да е дошла яростната атака от страна на света, и на лукавия!  Резултати обаче са удивителни! Вместо уплах и колебание издържалите изпитанията изграждат и утвърждават в живота си основните фундаменти на християнският живот – вяра, надежда и любов!

Апостолът говори, че солунските вярващи не просто са имали някаква теоретична вяра в Христос, не само са показвали любов към някого или са изказвали някаква надежда,  те са демонстрирали ДЕЛОТО вярата си като са полагали ТРУД от любов и са имали ТЪРПЕНИЕТО да чакат изпълнението на надеждата им.

Едно е вяра ни да бъде придружена с не особено последователни дела,
друго е вярата ни в Христос да се превърне в най-значимото дело на нашия живот!

Едно е да полагаме труд по принуда или от немай къде,
друго е нашата работа да е мотивирана от любов!

Едно е да имаме надежда за бъдещето,
друго е надеждата ни в Христос да бъде постоянна „като здрава и непоклатима котва, и която прониква в това, което е зад завесата; където Исус„

Откривате разликите, нали!
С вярата, любовта и надеждата си, вярващите в Солун са предизвикали непрекъснато благодарение пред Бога, в онези които са ги познавали…

Въпросът е:
Каква реакция предизвикваме ние, в хората около нас?