1 ТИМОТЕЙ, глава 2

И В НАЙ-ГОЛЯМАТА КРАСОТА, МОЖЕ ДА ИМА САМОТА

„Жената да се учи мълчаливо с пълно покорство. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото първо Адам бе създаден, а после Ева. И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление.“ 1Тим.2:11-14

Цитираният текст, повдига един щекотлив въпрос и изначален конфликт за повечето семейни, а и за несемейни двойки. Нека обаче зад фактите на първото грехопадение да проследим великата любов на нашите пра, пра, пра, прародители.

В самото начало Адам е бил сам в Едемската градина…
Но и в най-голямата красота може да има самота!
Адам е бил съвършено завършено, красиво, разумно човешко същество. Бил е заобиколен от невероятно красивата и девствена природа. Прекрасни животни и райски същества са се разхождали около него и той свободно е общувал с тях и с Бог. Това е една изначална, съвършена и хармонична идилия, на съюз между мъжът неосквернената природата, райските същества и Бог.
И все пак нещо е лисвало!
До появяването на Ева, тази едемска картина е била незавършена, непълна и недостатъчна! Нали разбирате, че и най-голямата красота, не може да запълни бездната на човешката самота!
А сега си представете изненадата и очарованието на Адам, когато за първи път е видял нашата прабаба – прекрасната, невинна и малко наивна Ева!
Да, да и те някога са били млади, красиви и влюбени – ама много влюбени! До толкова влюбени, че когато Ева е била излъгана от змията и е яла от забраненият плод, и Адам е знаел, че тя ще умре, той е предпочел да умре с нея, но да не бъдат  разделени…

От тогава и насам, застанали пред олтара и пред Бог, семейните двойки шептят:
„До като смъртта ни раздели…“

Убеден съм, че точно заради тази всеотдайна и жертвоготовна любов, Бог е изпратил Своя Единороден син, за да изкупи и спаси човечеството!

*              *                  *