10 археологически открития на 20 век относно Библията

10 археологически открития на 20 век относно Библията
Десет на брой са археологическите открития на миналия век, които са от значение за разбирането на Библията. Всяко едно от тях е свързано с изследванията на археолози и учени в Близкия изток, средиземноморието на Египет, Израел, Йордания, Сирия, Ливан и Турция. И въпреки, че работата по възстановяване на оригиналния контекст продължава, всяко ново откритие е от значение за изграждането на една пълна картина за света на Библията.
Свитъците от Мъртво море
Открити случайно през 1947 г. от овчари, които намират сведем свитъка в глинени стомни в една от пещерите на Кумран. Цялостното им идентифициране започва едва след като премиинават през ръцете на няколко ерусалимски търговци. Последвалото археологическо изследване разкрива 800 различни цялостни ръкописи и фрагменти в общо 11 пещери разположени северозападно от Мъртво море. Те представляват свитъци или части от свитъци на всички книги от Еврейската библия, освен Естир, с милениум по-стари от всички старозаветни текстове налични до края на 20в. Предполага се, че са събирани и съхранявани от Есеите към които е принадлежал и Йоан Кръстител. Тези документи, написани на иврит, оформят една цялостна историческа картина отнасяща се за текстовата история на Библията и средата, в която се е зародило християнството на Палестина.
Надпис от дома на цар Давид
Фрагмент от базалтов камък открит на 21 юли 1993 г. представлява част от по-голям монументален надпис с размер 32х22см. Находката е намерена зазидан в стена в местността Тел Дан, повече от четвърт век след започването на разкопки при подножието на планината Хермон в северен Израел. Други фрагменти на плочата са открити на две различни места през юни 1994. Надписът споменава „домът на Давид”, което е първото споменаване на Давид извън Библията и става важно доказателство за много учени, които са скептични или дори отричат съществуването на цар Давид, поради предшестващата липса на археологически доказателства.
Свитък в амулет
Открит от Гавраил Баркей през 1979г., по време на археологически разкопки в гробниците на хиномската долина до Ерусалим, в сребърен амулет, който датира от 7-6в. пр.Хр. В същото изследване са намерени над 700 различни предмета, между които свитък в амулет на който има молитва с тетраграмата YHWH (Йехова). Свитъкът е връстник на давидовата династия и като изключим Библията, е най-старото споменаване на името на Бога. Записаният пасаж е от левитския благослов записан в Числа 6:24-25.
Лодката от Галилея
След продължителна суша през 1985-86г. и спад на нивото на Галилейското езеро, в северната му част е открита лодка, запазена за повече от 2000г. под калната маса. Дълга е почти 10м. и широка над 2м. в най-широката си част, това е първата древна лодка намерена в тази област. Пренесена е в специален басейн където преминава през няколко месечна обработка с химически препарати за може да бъде запазена от разпадане. На борда й са открити седемнадесет различни керамични съда, които според направения им въглероден тест датират около 120BC-40AD. Заедно с това, детайлно изследване на конструкцията й показва, че лодката е правена по времето на Исус. Подобна лодка е описана в Евангелията ( Мт. 8:18, 23-27, 9:1, 14:13- 14, 22-32, 15:39, 16:5; Mк. 4;35-41, 5:18, 21, 6:32-34, 45-51, 8:9-10, 13-14; Лк. 6:1, 8:22-25, 37, 40; Йн. 6:16-21).
Печатът на Варух
Стотици печати под всякаква форма биват откривани всяка година в Израел, където в древността всеки официален документ е бил приготвян в свитък и подпечатван с метално клеймо върху восък или глина наричан „була”. През 1970, печат с размер 17х16мм. и надпис съдържащ името на писаря Еремия, е закупен за личната колекция на д-р Р. Хехт. Надписът на печата показва, че е принадлежал на Варух бен Нерия, писарят, който записва пророчествата на пророк Еремия (Ер. 36:4). Подобен печат е намерен няколко години по-късно с надпис: „Принадлежащ на Сарая (бен) Нерия”, главния „постелник” (иконом) на цар Седекия (Ер. 51:59)
Костницата на Каяфа
През месец ноември 1990г., в покрайнините на Ерусалим самосвал пропада през покрива на подземна гробница, съдържаща костите на Каяфа. Около нея е разкрито голямо гробище от времето на Втория храм. (100BC-100AD). Костницата е използвана за съхраняване на останките от тялото след като процесът на изгниване е завършил. По този начин в една гробница са били погребвани цели семейства, а понякога и цели родове. Имено такава е гробницата в която е намерена костница с издълбан надпис „Йосиф бар Каяфа”, която съдържа останките на 6 души: две новородени, 2 непълнолетни деца, възрастна жена и мъж на около 60г. За последните се предполага, че принадлежат на Каяфа, първосвещника пред който Исус е доведен за разпит (Мт. 26:3, 57; Лк. 3:2; Йн. 11:49, 18:13, 14, 24, 28; Деяния 4:6)
Надписът на Пилат Понтийски
Пилат Понтийски е петият по ред управник на Римска Юдея, по чието нареждане Исус е разпънат на кръст. Назначен е лично от император Тиберий през 26г. и управлява до 37г. Надпис с неговото име е открит през 1961 г. от Антонио Фрова, който намира каменна плоча декорирана с три редово посвещение: „Тиберий / Понтий Пилат / префект на Юдея”. Плочата е повторно вградена в амфитеатъра на Кесария, което дефакто спомага за запазване на надписа до наши дни.
Надписът от Акарон
Открит през 1993г. в разрушен храм при разкопките на Тел Микне, за които дълго време се предполага, че принадлежат на палестинския пентаполис (област съставена от пет съседни града). Един от тях е библейския град Акарон (Исус Навиев 13:3). Надписът от Акарон представлява каменна плоча, която датира от времето на вавилонското нападение над Израел. Текстът й съдържа посвещение на храма построен в чест на филистимската богиня Птгух от Анхус син на Пади. Двама от царе споменати в надписът на Акарон се намират и в текста на Библията.
Олтарът на хълма Гевал
В началото 1980г., израелският археолог Адам Зертал търси археологически доказателства за границите на териториите на еврейското племе Манасия в близост до Гевал. Хълмът е разположен срещу Геразим и изборът на местността идва от книгата Исус Навиев, на мястото където е построен олтарът за благословение и проклятие. Разкопките на местността траят почти 6г., в периода на които е открита лагерна постройка с вътрешни стени. Тя има голяма правоъгълна конструкция изградена от неизгладени камъни в периметъра на която са открити множество пластове пепел, животински кости и парченца от керамични съдове. Общо 962 животински кости на домашни овце, кози, крави и диви елени са намерени обгорени или овъглени в подножието на олтара. При други подобни разкопки от желязната епоха, почти винаги са намирани следи и останки от прасета, магарета и кучета. Такива, обаче, не присъстват в Гвал, което предполага, че е намерено място на религиозен олтар със специални изисквания към жертвените животни. Адам Зертал е убеден, че е открил олтарът построен от Исус Навиев (Исус Навиев 8:30-35).
Древният град Угарит
Тел Рас Шамра е мястото където се намират руините на древния град Угарит. До откриването му през 1928г., името е известно от споменаването му в египетските писма на Амарна. Ценността на откритието е най-вече в хилядите записи намерени върху глинени плочки на различни древни езици, като най-специфичният от тях е непознат за нашето време език. Изследователите го наричат условно „угаритски”, въпреки че разшифроването му с изненада азбират, че спада към семитските езици и използва семитска азбука. Угаритските писмени паметници имат богато историческо съдържание: от епосите на древните царе Карет и Данел до митологиите на Ваал, Анат и Ел (патриарх на боговете). Митовете и легендите на Угарит са проблясък към живота на древните племена обитавали този географски регион и тяхната концепция за божествеността и заобикалящият ги сват. Откритието ни позволява да разберем в пълнота културата в която израилтяните идват, която те завладяват, но и от която са завладени в земите на Ханаан.