10 Май / ЙОВ

прочит за деня: Йов 37-38 глава

ГЛАСЪТ НА ГОСПОДА

Елиу, дързостният младеж, който последен се появи „на сцената“, продължава да говори развълнувано на Йов. Вълнението му е толкова силно, че самият той го описва с думите „сърцето ми трепери и се измества от мястото си“.

С вълнение Елиу се опитва да премести погледа на Йов в правилната посока – от взирането в собствената му праведност, към величието на Бог. Продължава на припомня на Йов качествата на Бог, които Йов в страданието си, изглежда сякаш е забравил. Думите му сякаш са произнесени на висок глас:

„Слушай, Йове. Застани та размисли върху чудесните Божии дела. Бог гърми чудно с гласа си, върши велики дела, които не можем да разбираме… Запечатва ръката на всеки, така щото всичките човеци, които е направил да разбират силата Му… гъстият облак Той натоварва с влага. Простира нашироко светкавичния Си облак… Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; а правосъдието и преизобилна правда  Той няма да отврати….. Той не зачита никого от високоумните“.

Какво означават тези думи на съвременен език? Бог е велик! Има някой неща за Него, които не разбираме, но Той иска от нас да Му се доверим… Да повярваме, че Неговата праведност е съвършена. Да не високоумстваме за праведните си дела, а да се смирим пред Неговото Величие. Има смисъл във всичко. Просто Му се довери!

В 38 глава се слува нещо велико и необикновено, което тотално променя облика на книгата Йов и ни кара да настръхнем – Господ проговаря. Обръща се към Йов, лично. Гласът Му е мощен и велик – гласът на Всевишния. Господ започва да задава въпроси. Въпроси, които пронизват. Въпроси, които смразяват.
“…ще те попитам; и ти ми изявявай. Где беше ти, когато основах земята?… Кой определи мерките й? На какво се вдълбочиха основите й? Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната? Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Где е пътят към обиталището на светлината? … Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?… Познаваш ли законите на небето?…“

Въпроси без отговор. По-точно, въпроси с ясен отговор: „Не. Не знам.“ Сред тези въпроси обаче, има един, който намирам за специален.
„Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма,… За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,… За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?“

Зловещата светкавица може да „докара дъжд върху ненаселена земя… и да направи нежната трева да изникне“.

Изводът който откривам в тези думи? Тогава, когато ни се струва, че Бог поразява, Той може всъщност да възстановява.

Апостол Павел пише в писмото си до църквата в Рим: „Всичко съдейства за добро на тези, които любят Господа,  които са призовани според Неговото намерение“.

Надя Кирякова