11 февруари / РИМЛЯНИ

прочит за деня: Римляни 11 и 12

ПОВЕЧЕ „БЪДИ“, ОТКОЛКОТО „ПРАВИ“

Ако разбираме, че сме били съединени с Бога чрез нашата вяра и че единствено поради благодатта имаме способност да стоим в Господа, у нас не остава място за гордост. Но, имайки предвид Божията милост към нас, ние също така трябва да разберем, че сме призвани да живеем активен, а не пасивен живот на земята. Ако живеем пасивно, оставяйки се да бъдем носени по течението, светът около нас ще ни оформи според своя модел и ще изпълни ума, сърцето и живота ни със своята ценностна система. Единственият начин да избегнем влиянието на света е да бъдем активни в нашата трансформация, като обновяваме ума си в покорство на Святия Дух и на писаното Слово. Когато постоянстваме в това, Божията воля ще стане не само явна за нас, но ние самите ще бъдем преобразени така, че да живеем живот в унисон с Неговите принципи, желания и цели за живота ни.

В християнските среди, когато се говори за „Божията воля“ за живота ни, често се визират неща като мястото, където ще живеем, професията ни, служението ни, с кого ще сключим брак… все неща, които отговарят на въпроса: „Какво ще правя?“ Но когато Божието слово говори за „Божията воля“, то по-скоро отговаря на въпроса: „Какъв ще съм?“ Истина е, че Бог се вълнува от всяка област от живота ни, дори и от най-обикновените земни неща, свързани с бита, но по-важно за Него е какви хора ще бъдем там, където живеем, работим и служим. Не е толкова важно дали ще бъдеш банкер или счетоводител, а що за човек ще бъдеш на работното си място. Не е толкова важно дали ще встъпиш в брак на 20, на 40, или дали въобще някога ще се ожениш, а дали ще бъдеш човек, който се обхожда в любов и се стреми да живее в мир с другите.

Лина Хотнишка