12 Април / Йов

прочит за деня: Йов 29-30 глава

ПРОТЕГНАТА РЪКА

Монологът на Йов продължава. В предишните глави го виждахме вдъхновен, уверен и категоричен, че ще остане верен на Бог въпреки всичко и независимо от всичко.  Позицията му днес не е променена, но го виждаме уморен, изтощен, съборен, преизпълнен със скръб и с поглед в миналото… Сякаш скръбта оформя думите му, печалта движи погледа му, а болката диктува движенията му…

В главите, които са на фокуса на вниманието ни днес Йов прави един паралел между славните отминали дни на благополучие и състоянието в което се намира днес. Контрастът е огромен.

Дните на слава, са заменени с дни на печал. Семейното щастие се е превърнало в изгаряща скръб. Респектът, който е виждал в очите на всички, днес е презрителен поглед. Тези, на които някога е помагал, днес се гнусят от него.

Представям си го как въздъхва с дълбока болка:  

„Славата ми зеленееше в мен… Човеците чакаха да ме слушат, и мълчаха, за да чуят съветите ми. Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях; Мен очакваха като дъжд… като пролетен дъжд“.

Днес нищо не е същото… Всичко е различно. Йов задава въпроси, на които няма отговор: „Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?“

Изпитвали ли сте подобна болка? Задавали ли сте някога такива въпроси? Чувствали ли сте се изоставени, отхвърлени и презрени в труден момент?

А били ли сте от другата страна на бариерата? Случвало ли ви се е да презирате някого (макар и скришно в сърцето си) когато търпи провал?

В 30-та глава Йов задава въпрос, който намирам за специален–„Обаче, в падането си човек няма ли да простре ръка, или да нададе вик в бедствието си?“

Представям си Йов коленичил в калта, свел ниско глава в молитва, с ръка издигната нагоре.. Ръка молеща за милост. Ръка просеща помощ. Ръка, чакаща да бъде докосната с любов. Ръка протегната към нас…

Нека да не забравяме. Господ наблюдава Йов от високо. Допуснатото страдание в живота на Йов сякаш е и изпит за приятелите му. Изпит на тяхното състрадание. Изпит на готовността им да помогнат без да държат сметка. Изпит на вярата им. Изпит на любовта им.

Как реагираме ние когато видим срещу нас протегната ръка, на човек с разбит живот паднал на колене? Нека когато правим избора си да си спомним за Йов…

Надя Кирякова