13 Януари / Матей

прочит за деня: Матей 3-4 глава

КОГАТО НЕПРИЯТЕЛАТ ПОЧУКА НА ВРАТАТА ТИ

Всички преминаваме през трудности, изпитания и изкушения през земния си път. Много от нас прекарват по-голямата част от пътуването си към Господа, задавайки въпроса: „Защо ми се случи това?“ С времето започвам да си давам сметка, че по-важният въпрос тук е „Как да преминем през тези моменти, така че ние да победим тях, а не те – нас?“

Всеки път, когато чета диалога между Исус и Сатана, как Исус със Словото посече всяка една летяща към Него стрела, си казвам:  „Искам да те познавам повече, Господи!“ Защото често в моменти на изпит се провалям, често опитвам да нося тежестта със своята човешка сила, често емоционалното ми състояние ме кара да гледам само с физическите си очи и замъглява духовните ми такива. Не зная как е при вас, но при мен това се случва, когато в ежедневието отдавам много повече почит/време/внимание на творението, отколкото на Твореца.

И тогава, ако неприятелят реши да почука на вратата на сърцето ми, лесно мога да му отворя и да му повярвам –  че съм „никоя“, че „за нищо не ставам“, че „не съм неспособна“ да се справя със сполетялата ме ситуация, че „онова, което съм направила е непростимо“.

В подобни моменти парещи сълзи се стичат по лицето ми, защото сърцето ми крещи: „Господи искам да те познавам повече!“ Защото знам, че когато познавам Словото Му, аз разбирам коя съм в Него, придобивам повече мъдрост, обичам Го повече. Всичко това ми дава сила да Му се доверя и смело да използвам меча на Духа, който ще отпрати противника от мен.

Тогава с увереност мога да отговоря на лъжите му, че аз съм онази, която Господ е врязал на дланите на ръцете Си (Исая 49:16), че съм страшно и чудно направена (Пс.139:14), че за всичко имам сила чрез Онзи, който ме укрепява (Фил. 4:13) и че това, което съм направила, Той вече е забравил, защото Исус го понесе на Кръста.

Искам да те познавам повече, Господи !

Николета Ботева