13 Юни / ПСАЛМИ

прочит за деня: Псалми 69-71 глава

БОГ ЗНАЕ. БОГ МОЖЕ. БОГ НИ ОБИЧА.

Доверието и близостта на Давид с Бога са изумителни! Той е искрен и откровен пред своя Господ и то до степен, която ни кара да изтръпваме: „Избави ме, Боже, понеже водите стигнаха до шията ми. Потъвам в дълбока тиня, където няма твърдо място да застана…“ (Пс. 69:1-2)

Не зная дали сте се чувствали така – да виждате как злото приближава все по-близо и да потъвате, без твърдо място под краката ви. Причините за това могат да бъдат най-различни – личен провал, семейни войни, несправедливи обвинения в работата или голямо природно бедствие… но общото е усещането за безсилие. Сякаш няма изход. Или по-лошо. Сякаш изходът е само един – зло.

Преживях подобна заплаха, когато чух от докторите диагноза – присъда. След първия шок, двамата със съпруга ми решихме да говорим с пастира на църквата ни. Имахме нужда от подкрепа в този момент. И от молитва, която да сложи ред в мислите ни. Когато ни изслуша, пастирът ме погледна в очите и каза: „Преди да се молим, искам да ти припомня, че
Бог знае – Той не е изненадан от новината!
Бог може – за Него няма невъзможни неща!
Бог те обича – и то толкова, че е дал живота Си за теб!“
След молитвата се прибрахме у дома и събитията се завъртяха главоломно. Вземахме бързи и важни решения, преживяхме часове в очакване и страдание; дните изглеждаха празни, а нощите – безкрайни; но тези думи често изплуваха в ума ми и когато разсъждавах върху тях, те попиваха в душата ми: „Бог знае. Бог може. Бог те обича.“

Давид казва това по неговия неповторим начин: „Ти си ми бил опора от рождението ми; от утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел;“ (Пс. 71:6) Истината е, че Бог ни познава, дори когато още ние не Го познаваме. Той е записал в книгата Си всичките ни определени дни, докато още не е съществувал ни един от тях.
И НЕ МОЖЕ да бъде изненадан.
Затова пък Той МОЖЕ всичко!
Защото ни ОБИЧА!

Дори когато събитията не се развиват така, както ни се иска, и както Давид, се оглеждаме и осъзнаваме, че „неприятелите ми за мене говорят и… наговарят се помежду си, и казват: Бог го е оставил!“ (Пс.71:10-11) Дори и тогава, като Давид, нека изберем да прославим Господа с думите и с доверието си: „Но аз винаги ще се надявам и ще Те хваля все повече и повече. Устата ми цял ден ще разказва правдата Ти и Твоите благодеяния, защото не мога да ги изброя.“ Не е лесно да си спомняш и да изговаряш доброто, когато си потънал в мъка, скръб или страдание. Но е възможно. Щом Давид го е правил, значи и ние можем. Защото:

Бог знае. Бог може. Бог ни обича.

Даниела Енчева