14 Януари / Римляни

прочит за деня: Римляни 3-4 глава

АВРААМОВАТА ВЯРА, КОЯТО ПРЕДШЕСТВА ЗАКОНА

Има две вярвания относно позицията на евреите спрямо Бог, които днес мнозина християни приемат. Едното е, че евреите са специални сами по себе си и понеже са „Божият народ“, отделени от другите народи чрез белега на обрязването, те ще бъдат спасени, независимо дали приемат Исус като свой Месия. Другото е, че евреите са като всички останали народи и че предишното им взаимодействие с Бог като народ днес няма никакво значение. Тези вярвания в този им вид са погрешни, въпреки, че и двете съдържат елементи на истина. Евреите наистина са специален народ, но не защото във вените им тече еврейска кръв, а защото те са народът, на когото Бог е поверил свещените писания – Божия закон. Но законът сам по себе си не спасява никого – той служи, за да разкрие греха и съответно човешката нужда от спасител в лицето на обещания в Писанията Месия. Всички хора – и евреи, и езичници – са еднакво грешни и не заслужават да живеят в Божието присъствие, и всички те могат да бъдат спасени само чрез вяра в жертвата на Исус Христос.

Пътят към спасението винаги е бил един и същ – вяра в Бога и в Неговото обещание. Когато Бог обещава на Авраам, че ще бъде баща на много народи, Авраам повярва в това и заради вярата си е наречен „праведен“. Авраам по-късно приема обрязването в тялото си като белег за праведността, която вече бе придобил чрез своята вяра. Затова Авраам е наречен бащата на вярата – той е баща и на евреите, и на езичниците, защото става „праведен“ преди евреите да бъдат наречени Израил и да бъдат физически отделени от другите народи чрез белега на обрязването.

От Авраам научаваме нещо жизненоважно за взаимоотношенията ни с Бога: за Бог вярата е от първостепенно значение. Вярата отличава праведния от грешния, оправдания от осъдения.

Само вярващите са Авраамово потомство.

Лина Хотнишка