15 Февруари / ЙОВ

прочит за деня: Йов 13-14 глава

НАДЕЖДА ЗА ОТСЕЧЕНОТО ДЪРВО

С живот разбит буквално на парчета, с изпокъсани дрехи и посипана с пепел глава, с лице помрачено от печал, Йов седи и слуша обвиненията на своите приятели. Елифаз, Билдад и Шофар са добри приятели, които се боят от Господ, но са попаднали в капана за законничеството. Този капан е притъпил чувствата им на състрадание, разбиране и любов. Вместо насърчение и разбиране, Йов получава удари, някои от които пронизват като остри ножове… Тези удари събарят духа му, разклащат вярата му, отравят душата му…

Но неочаквано виждаме как Йов се надига и казва: „Стига!“ Представям си го как се изправя от калта, избърсва нацапаното си лице и вдига погледа си към небето. И започва защитата си, основана на вярата му в Господ.

Йов отказва да приеме, че Господ е оттеглил благоволението си от него. „Не съм по-долен от вас“! В гласа му усещам дръзновение, сила, непоколебимост и вяра. „Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него“. На фона но окаяния му външен вид думите му звучат абсурдно, но въпреки всичко, Йов говори с увереността на човек, който добре знае в Кой Господ е повярвал. Говори като човек, който знае стойността си в очите на Бога и осъзнава, че тази стойност е голяма. Говори като човек, изпълнен с Божия Дух, който има ясна представя за истината. Говори като човек, който не се страхува да умре за истината..

„Послушайте сега внимателно думата ми; изявлението ми нека бъде в ушите ви. Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая. Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна сега ще издъхна.“

Случвало ли ви се е да усещате как Божият Дух изпълва изтощеното ви тяло, как повдига духа ви, как ви изпълва с надежда и увереност?… Случвало ли ви се е да усещате, че вярата ви е непоколебима, въпреки тежките обстоятелства?

В 14 глава Йов се обръща към Господ… За разлика от уверената и непоколебима позиция пред приятелите му, усещам, как към Господ Йов се обръща със смирение. Той изявява осъзнатата истина, че грехът на човека е генетична наследственост и че човешката природа е грешна. “Кой може да извади чисто от нечисто? Никой?“

В следващите редове на 14 глава, Йов сякаш получава пророческо откровение. Илюстрирайки съдбата на отсечено дърво, Йов сякаш вижда и новия живот, който скоро му предстои.

„Защото за дървото има надежда, че ако се отсече пак ще поникне. И че издънката му няма да изчезне. Даже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта. Понеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено“ .

Годпод е „Дъхът на водата“, който съживява и прави да израсте отново дори отрязаното дърво.

Господ е Този, Който „Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси“ (Исая 42:3)

Надя Кирякова