16 Юни / Лука

прочит за деня: Лука 11-12 глава

ТАТКО

„Татко наш, Който си на небесата…“ (Лука 11:2)

В българските преводи на Библията, в този стих, е използвана думата „Отче“, но на мен повече ми харесва „Татко“. В „татко“ откривам онзи уют, топлина и сигурност – основата на моята молитва. Те правят вярата ми възможна и лесна, толкова естествена, че дори не разбирам кога е постигнала свръхестествени неща.

Татко е този, който определя моята идентичност. Татко е този, който се грижи за всяка моя нужда, без дори да го моля за това, просто защото е Татко. И това не се определя толкова от думата, която използвам, а от отношението на сърцето ми. Дали в него почива онова детско доверие, че Татко ще се погрижи за всичко и моето добруване е най-важно за Него. От там извира онази вяра, която действа чрез любов – любовта на Татко. Вярата, че за Него няма нищо невъзможно и нищо не може да ме отдели от Неговата любов.

Това за мен е същността на Господната молитва – отношението на пълно доверие в любовта на Татко, зависимост за ежедневния ми хляб, за всяко нещо необходимо в живота ми. Той знае какво е то. Не е нужно да Му го казвам. Достатъчно е Той да бъде мой Татко.

В Неговите обятия мога да се отпусна като „дете, накърмено от майчината гръд“ (Пс. 131:2). Там мога да бъда свободна от всякакво безпокойство – „не се безпокойте за живота си – какво ще ядете; нито за тялото си – какво ще облечете. Защото животът е повече от храната, и тялото – от облеклото“ (Лука 12:22-23). Мога да имам непоклатима увереност, че Татко се грижи да бъда нахранена по-добре от враните и облечена по-красиво от кремовете и да се радвам на онзи живот, който е повече от храната и облеклото – живот в Неговото царство тук и сега.

Татко наш, Който си на небесата, да се свети Твоето Име; да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!

Габриела Николова