18 Март / 1 КОРИНТЯНИ

прочит за деня: 1 Коринтяни 5-6 глава

ОНЕПРАВДАВАНЕТО

Преди всичко е голям недостатък у вас, че имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? (1 Коринтяни 6:7)

Това е нещо, което трябва да бъде поставяно преди всичко: вярващите не бива да допускат да имат тъжби помежду си. Тоест, не бива да се отнасят един спрямо друг като конкуренти или като врагове. Нагласата им трябва да е друга: да бъдат приятели, които да се изпреварват един на друг да си отдават почит (Рим.10:12), а не състезатели, които гледат да надбягат другия и да го накарат да им диша праха. Така стоят нещата в света. Там да си пръв е въпрос не само на печалба, но и на чест и гордост. Първенците вземат не само най-тлъстата част от наградата, но и най-бурните овации. В християнската общност е обратното. „Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички” (Марк 9:35).

Не е ли това противоестествено? Не е ли нормално хората да се съревновават и който победи, да получава похвала? Нали конкуренцията се сочи като двигател на прогреса и желанието да бъдеш най-добър води до всеобщо раздвижване?

Така е, но когато състезанието се превърне в самоцел, то става безпощадно и жестоко. Дори самото общество е разбрало, че не бива да превръща борбата за надмощие в изтребване на по-слабите и че за тези, които нямат сили да издържат на темпото, също трябва да се положат грижи. Целта не е победителите да оставят след себе си трупове, а да има съчувствие и разбиране между хората.

Още по-валидно е това в църквата, между вярващите. Те следва да си служат взаимно, да се подпомагат. По-добре е да бъдат онеправдани, отколкото да онеправдаят. Защото каква полза, ако мачкаме всички и постигаме победа след победа, ако така нараняваме хората и оставаме самотни на върха, където сме се покатерили? Нима това е щастието, към което се стремим така упорито?!

Молитва: Милостиви Татко наш, смекчавай сърцата ни един към друг и ни давай такива отношения, които ще ни направят истински приятели и сътрудници. Благослови Своята църква да бъде едно тяло, функциониращо в хармония, здраво и единно.

Тема за размисъл: Често победата е поражение, а поражението – победа.

Данаил Налбантски
още размисли на автора можете да откриете на
@DanielNalbantski във Facebook или Messenger