18 януари / Йов

прочит за деня: Йов 5-6 глава

СМИЛЕТЕ СЕ, МОЛЯ!

Категоричен в убеждението си, че Господ не наказва напразно, Елифаз е убеден, че за състоянието на Йов има причина и той я търси така, както златотърсач търси злато с детектор за метали…

Още от първото изречение обвинението на Елифаз изпъква съвсем ясно. Елифаз е убеден, че Йов е преместил упованието в живота си върху друга основа, различна от Господ; че е подменил страха от Господа с доверие в праведните и успели хора; че се е отклонил от Господни пътища и е поел по пътища, които е преценил за по-надеждни и желани…

Верен на своята деликатност и осъзнаващ, че състоянието на Йов изисква такава, Елифаз не хвърля директно упреци, но рисува пред Йов образа на безумен човек, който се е вкопчил в земните си блага… Човек, който смята, че домът му е достатъчно сигурно убежище за децата му, но чийто упования са изкоренени. Зад картината, която Елифаз рисува прозира намерението му – Йов да припознае себе си в образа на безумеца и да извика към Господ за милост…

И все пак Елифаз не оставя приятеля си просто изобличен, без надежда. Представям си как Елифаз наблюдава Йов, следи мимиките на лицето му, чува въздишките му, усеща болката, която извира от сърцето му.  Той отново насочва погледа на приятеля си към Господ. Припомня му, че има надежда, базирайки се вероятно на личния си опит: „Но аз Бога ще потърся и делото си ще възложа на Бога… Който върши велики и неизследими дела И безброй чудеса“…

Нещо повече – Елифаз проявява смелостта да каже на Йов, че въпреки непосилната болка от причинените загуби, в наказанието от Господ може да бъде видяно добро: „Ето, блажен е онзи човек, когото Бог изобличава; затова не презирай наказанието от Всемогъщия; защото Той наранява, Той и превързва; поразява и неговите ръце изеляват.“

Случвало ли ви се е, подобно на Елифаз, да търсите логика, да анализирате, да осъждате, да поучавате, да изобличавате с намеци (и директно) хора, чийто живот изглежда разбит на парчета? На мен ми се е случвало. Нека си припомним обаче обстоятелствата довели до разгрома на Йов. Йов нямаше вина. Сблъсъкът между човешката и Божията логика продължава да е тежък и днес… 

Йов не страда по заслуги и няма сили да слуша анализи и разсъждения за справедливия Божи гняв. Той моли приятелите си за милост: „Смилете се моля… “ На отправеното обвинение и дългото поучение, (макар и деликатно), Йов реагира с огорчението на  човек, предаден от близките си. „На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.“  Тези думи говорят много.  Йов няма нужда от изобличение, от осъждание, от поучение… В този момент той има нужда от съчувствие, от милост, от любов…

Макар и агонизиращ от болка и неразбран от приятелите си, Йов търси сам надеждата и я открива скрита на трудно място. Място до което се стига единствено и ако се премине през тунела на страданието… „Но това ще ми бъде утеха (Да! Ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали), че аз не утаих словата на Святия“ (Йов 5:10). Йов е още в началото на своят тъмен тунел. Надеждата и светлината обаче, стоят от дугата му страна и ще се покажат… скоро.

Преди да правим анализи за живота на хорато около нас, нека си спомним Йов и тримата му приятели и това, че Божиите пътища не са като нашите пътища…

Надя Кирякова