19 Април / Йов

прочит за деня: Йов 31-32 глава

НАДЕЖДА

Монологът на Йов продължава…

Днес, в 31-ва глава монологът му е особено силен.Йов прави дълъг анализ на живота си преди тежкото зло да се стовари върху него и да го разбие на парчета. Разглежда го кадър по кадър. Като пред критично жури той пуска лентата с тези кадри на приятелите си.

Много въпроси без отговор. Пределно ясно е, че той не е извършил никакво зло, че грехът е стоял далече от живота му, че той е праведен. Правил е повече от нужното.

Сякаш чувам сподавеният въпрос, който болезнено се мъчи да излезе от гърдите му –

„Защо?! Защо Господи?“

Йов не разбира. Думите му са силни и излизат дълбоко от душата му.

„… Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си…

Ако съм… направил да помрачеят очите на вдовицата,

Ако съм гледал някого да гине от нямане на дрехи,

Ако съм подигнал ръка против сирачето,

То да падне мишцата ми от рамото ми и ръката ми да се пречупи от лакътя…

Главата завършва с думите – „Свършиха се думите на Йов“.

Следващата глава започва с думите: „И така тези трима човека престанаха да говорят на Йов, защото беше праведен пред своите собствени очи“.

Думите са изчерпани. Вече няма какво да се каже. Всички доказателства за невинност са изявени. Макар, че сподавеният въпрос „Защо?“ стои без отговор, праведноста на Йов безгласно е призната. Какво би могло да се каже повече? Сякаш усещам настъпилото мълчание.

Тогава, неочаквано на сцената се появява друг герой – Елиу. Чува се  нов глас, който иска да сподели друга гледна точка. Гласът е на млад човек и звучи развълнуван, разпален, ядосан, но все пак възпитан. Той любезно се извинява, че иска да каже мнението си по вече твърде дълго обсъждан човек, и то от хора на достолепна възраст. По всичко личи, че иска да сподели важна гледна точка. нещо различно, значимо, неосъзнато до сега.

Във въздухът усещам надежда…

Ще си позволя съвсем леко да хвърля светлина върху следващите глави. Елиу изважда Йов и приятелите му от омагьосания кръг на спора около праведноста и вината. Той насочва погледа на всички Господ. В следващите глави, с думите си, представени от различната му гледна точка, без обиди и тежки обвинения, Елиу ще накара Йов да се почувства нелепо. Ще му помогне да осъзнае, че в Божията любов няма противоречие.

Нека и ние да си припомним това, когато в гърлото се сподавя въпросът „Защо?“.

Сещам се за думите, записани в Еремия: „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, мисли за добро, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“.

Надя Кирякова