2. МЪЧЕНИЦИТЕ

Никой християнин, прочел четирите Евангелия, не би се усъмнил нито за миг, че зад борбата срещу Исус Христос и Неговото учение прозира враждебността и ненавистта на Сатана, „княза на този свят“ и на подвластните му демонични сили, описани в Библията като „дявола и неговите ангели“ (Мат.25:41). Заключителната книга на Светото Писание показва земята като бойно поле, на което се сражават две армии – Божиите люде, предвождани от „Верния и Истинния“ и изчадията на тъмнината, поведени от „змея, старовременната змия, която е дявол и сатана“ (Откр.20:2).

От началото до края на Библията, не само в четирите Евангелия, ни се казва, че бунтовни ангели водят непримирима война срещу Божието царство. Обикновено Сатана води кампаниите си посредством хората. По време на служението на Господ Исус Христос тук на земята виждаме как Сатана впримчва на служба писари и старей, фарисеи и садукеи. Сред езическите народи всява лъжеучения с „много богове и господари много“ (1 Кор.8:5) и тъй като тези лъжерелигии обикновено са свързани с държавната власт, ако не са и подкладени от нея, твърде често царе и губернатори стават двигатели на гоненията в старанието си да направят невъзможно практикуването на истинската вяра.

Демоничната активност във връзка с лъже- ученията принуждава апостол Павел да предупреди християните от Коринт – а същото се отнася и за християните от следващите епохи – да нямат „общение с бесовете“, да не пият „Господната чаша и бесовската чаша“, да участват „в Господната трапеза и в бесовската трапеза“ (1 Кор. 10:20-21). Силни думи, които обаче отговарят на реалността!

Естествено, както сред юдеи, така и сред езичници, отхвърлящите твърденията, че Исус от Назарет е Господ и Месия, се ожесточават срещу вярващите и чрез клевети събуждат силите, които са срещу тях.

Както вече видяхме, повечето от оцелелите исторически сведения за християните в ранните векове на нашата ера са свързани с техните страдания. Управниците от този исторически период често са използвали жестоки и нечовешки методи, за да изтрият християнството от лицето на земята. Десетки хиляди ранни християни са подпечатали вярата си с кръвта си. Те са били обезглавявани, изгаряни на клада, хвърляни на диви зверове, за да бъдат разкъсани и изядени, потапяни във врящо олио. Телата им са били поругавани и изтезавани по всевъзможни начини, изобретени от враждебни на вярата им люде. При все това, вярата им е искряла като скъпоценен камък, когато са се изправяли пред мъчителите си и някои от тях са изговаряли слова, които и до днес отекват в коридорите на времето.

Новият завет не отразява кончината на Христовите апостоли, освен в случая на Яков, Йоановия брат, който е бил убит от меча на цар Ирод Агрипа I, потомък на Ирод Велики (Деян. 12:1-2). Но няма съмнение, че повечето, ако не и всички апостоли, са загинали като мъченици.

На тяхно място идват група мъже, наречени „Апостолските отци“, най-известни сред които са Ерм, Игнатий Антиохийски и Поликарп от Смирна.

Ерм е известен като автор на книгата „Пастир“, която е била много популярна по времето на Ранната църква. Тя е наречена „напредъкът на богопоклонниците“ на Ранната църква и понякога е била четена на християнските събори.

Игнатий става мъченик в началото на 2-и в. В продължение на около 40 години той е епископ на църквата в Антиохия (Сирия) и освен с жестоката си смърт, е известен със седемте писма, които пише до отделните църкви. Според древно, но недоказано предание той е детето, което Исус е взел в прегръдките си (Мат. 18:2) с думите: „който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство“.

Когато Игнатий е вече в напреднала възраст, римският император Траян, царувал от 98 до 117 г., посещава Антиохия, един от най-важните градове на Изтока. Той пожелава да види епископа на презрените и омразни християни, макар и не от уважение към християнската вяра. Всъщност ето как се обръща към Игнатий:

Траян: Ето те, зли дяволе, ловецо на хора!

Игнатий: Не съм „зъл дух“, защото нося Исус Христос в сърцето си.

Траян: Исус Христос в сърцето си? Онзи разпнатия от Понтий Пилат?

Игнатий: Да, той беше разпнат заради мойте грехове.

При което бездушният император, без каквато и да било съдебна процедура, нарежда епископът да бъде откаран в Рим и хвърлен на лъвовете, разкъсан за поредния римски празник.

*Колизеят в Рим, открит тържествено през 80 г.сл.Хр., е побирал около 45 000 зрители.*

Игнатий бил отведен в амфитеатъра в Рим, известен по-късно като Колизея, кръгла сграда с места за около 45 000 зрители, разположени в три редици. Почти всеки ден тълпите се стичали тук, за да се наслаждават на различни зрелища – всевъзможни игри и турнири, гладиаторски борби. От време на време с особена наслада наблюдавали смъртта на някой християнски мъченик. Колко ли често пред ненаситните им погледи са се изправяли хора като Игнатий! Когато Траян произнася присъдата си над него, той отговаря: „Благодаря ти, Боже, че си ми приготвил такава почетна смърт!“ А, изправен лице в лице със смъртта, изрича: „Аз съм Божието зърно, което трябва да се смели между зъбите на дивите зверове, за да се превърне в светен хляб за Господа.“ Минути след като пускат лъвовете на арената, от него остава само купчина оглозани кости. Когато по-късно жалеещите му приятели вземат останките му, за да ги погребат, те знаят, че Игнатий е „с Христа, което е много по-добре“

„*Християните на лъвовете!“ Местата в Колизея са разположени в три реда с място за правостоящи помежду им*

Около 155 г. възрастният християнски пастор Поликарп също загива като мъченик. Той е ученик на an. Йоан и един от първите християни от църквата в Смирна, една от „седемте църкви в Азия“, спомената в глави 1 и 2 на книгата Откровение. В средата на 2-и век тази църква е подложена на жестоки гонения. Поликарп за кратко намира убежище извън пределите на града, но е предаден от свой служител и попада в ръцете на враговете си. Спокоен, изпълнен с достойнство, той се предава с думите: ,Да бъде Божията воля“, след което, като нахранва гладните си преследвачи, излива сърцето си пред Господа, молейки се за себе си, за приятелите си, за църквата в Смирна и за неприятелите си.

За да разпознаят християните, ги карали да назобат цезара, императора, „господ“, сякаш той е божествено създание. Ако откажели да сторят това, ги осъждали на смърт. Като изправили Поликарп пред римския проконсул, поискали от него да произнесе същото под клетва. Но той бил непреклонен. „Имам лъвове – казал консулът, – ако откажеш, ще те хвърля на лъвовете.“ „Прати да ги доведат“ – отговорил Поликарп.

„Ако не те е страх от лъвовете, ще те пратя на клада – казал консулът. – Закълни се и ще те пусна; прокълни Христос.“

„Осемдесет и шест години служа на Христа – отвърнал Поликарп – и Той не ми е сторил никакво зло, как тогава да похуля моя Цар, Който освен другото е и мой Спасител? Ти ме плашиш с огъня, който гори един час и изгасва, но ти не познаваш огъня на Страшния съд, пламъците на вечната казън. Прави каквото искаш.“

Смаян, консулът изпратил вестоносец да прогласи, че Поликарп се е признал за християнин. Когато факлата се доближила до струпаните съчки и Поликарп бил обвит в дим и пламъци, той отново се помолил: „Господи Боже, Отче на нашия благословен Спасител, благодаря Ти, че си ме признал достоен да получа венеца на мъченичеството и че мога да умра за Теб и Твоето дело.“

Всички документи сочат, че мнозинството от хората „са се чудили на огромната разлика между невярващите и избраните“. Те виждали какво означава християнското покорство, защото Исус бе казал: „Бъди верен до смърт, и аз ще ти дам венеца на живота“ (Откр.2:10).

Тук е редно да отдадем дължимото и на Бландина, робиня от Южна Франция, физически слаба, но героиня на вярата. Тя отказала да се поклони на езическите божества. Говори се, че лъвовете не искали да се докоснат до нея, затова я горили на клада, разярен бик я търкалял омотана в мрежа, докато най-накрая, за да я умъртват, й прерязали гърлото.

В Картаген, Северна Африка, живеела Вивиа Перпетуа, млада жена, чийто земен живот бил изпълнен с грижи по стария й баща и невръстния й син. Тя била разбрала смисъла на думите „Който люби баща или майка повече от мене, не е достоен за мене; и който люби син или дъщеря повече от мене, не е достоен за мене“. Ето защо изоставила всичко заради Исус и изгубила живота си, за да го „намери“.

Един от най-известните мъченици е Киприан от Картаген, прочут учител по риторика, който приел Христа в напреднала възраст. Той необикновено бързо израснал във вярата и в познанието за Господа и за три години станал епископ в родния си град. Той бил прекрасен пример за пастир, който живее в служба на стадото си. По това време бушували гонения и Киприан бил осъден на смърт от проконсула Галерий.

Галерий: Ти ли си Тасиус Киприан?

Киприан: Аз съм.

Галерий: Ти си станал епископ на люде, които не отдават почит на нашите римски богове.

Киприан: Да, така е.

Галерий: Размисли.

Киприан: Прави каквото се изисква от теб. Над такова просто нещо няма какво да се размисля.

Галерий: Отдавна живееш в светотатство и се противопоставяш на боговете на Рим. Тъй като си будител на омразни хули, ще дадеш урок на тези, които те слушат. За нас е удоволствие да екзекутираме Тасиус Киприан чрез посичане с меч.

Киприан: Слава Богу!

Огромна тълпа ограждала Киприан, когато центурионът отсякъл с един замах главата му. Но „кръвта на Исусовите мъченици“ (Откр.17:6) не била пролята напразно.

От края на 1-и век нататък християните в Рим намирали убежище 8 т. н. „катакомби“. Близо до Рим са открити много такива катакомби, за които се предполага, че първоначално са били гробници с множество подземни галерии. Когато бушували гонения, тези галерии и подземни помещения ставали убежища за християните. И до днес по стените на ката- комбите се разчитат различни надписи и християнски символи – гълъб, риба, хляб, палмови клонки, които напомнят за времето, когато християните е трябвало да спасяват живота си. Често в катакомбите се извършвали богослужения.

Въпреки всичко, хиляди верни на Христа мъже и жени намирали смъртта си. Но, както казва един от ранните църковни летописци: „Кръвта на мъчениците е семето, от което израства Църквата“. Векове по-късно, когато туристи разглеждали Колизея в Рим, екскурзоводът им казал, че той е бил арена на смъртта на множество християни. А когато го попитали дали някъде „Съберете прах от Колизея; това са все кости на мъченици останали от тази епоха.“