2 СОЛУНЦИ, глава 3

ВЕЛИКИЯТ ШИВАЧ НА ПАЛАТКИ
„нито даром ядохме хляб у някого, а с труд и усилие работихме нощем и денем, за да не бъдем в тежест на никого от вас; не че нямаме правото, а за да представим себе си за пример, за да ни подражавате.“ 2Сол.3:8,9

Невероятно нали!
Великият Апостол на езичниците, носителят на Благата вест от Ерусалим през остров Крит, до всички градове на Мала Азия, Македония, Гърция и след това в Рим, и до Испания; преследваният, гонен и бит, и замерян с камъни, пребиван много път почти до смърт заради Господа; затворника за благовестието, влачен по съдилищата и прекарал години в римските тъмници; писателят, който с вдъхновението на Святия Дух е написал повече половината книги на Новият Завет; и посеченият с меч за вярата Апостол – сам, през цялото време е работил за прехраната си!
Когато е проповядвал денем по площадите и синагогите -нощем е шиел палатки за да се прехранва! А когато е говорил Благата вест нощем, на тайно, заради гонението на евреите – денем е шиел, за да не ощетява никой с разноските си!

Великият Апостол е бил и Велик шивач на палатки – не мислите ли?

Днешните „велики“ апостоли не са така!
Въпросът е, неговият или техният пример е за подражание и чия духовна работа ще издържи изпитанието на времето?

Истина е че Апостолът е написал:
„Така и Господ е наредил, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. Но – ПРОДЪЛЖАВА ИСТИСТИЯТ – аз не съм използувал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала. Защото, ако проповядвам благовестието, аз нямам с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото, горко ми, ако не благовествам. Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, ако ли по принуда, то само изпълнявам повереното ми настойничество. И тъй, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието. 1 Кор. 9:15-18