21 Май / ИЗХОД

прочит за деня: Изход 20-32 глава

ПРИНЦИПЪТ НА ОЧИСТВАНЕТО

„Тогава да приведеш Аарона и синовете му при вратата на шатъра за срещане, и да ги умиеш с вода.“ (Изход 29:4)
„Господ говори още на Моисея, казвайки: Да направиш и меден умивалник, с медна подложка, за да се мият; и да го поставиш между шатъра за срещане и олтара и да налееш вода в него, та Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него. Когато влизат в шатъра за срещане нека се мият с водата, за да не умрат; или когато пристъпват при олтара да служат, като изгарят жертва чрез огън Господу, тогава да умиват ръцете си и нозете си, за да не умрат. Това ще им бъде вечен закон, за него и за потомците му във всичките им поколения.“(Изход 30:17-21)

Въвеждането в служение, а след това и всяко влизане в храма за служение, на свещениците е било съпровождано с умиване. Чистотата – и духовната, и плътската, е трябвало да бъде, и днес е белег на посветения Божий служител.
Според библейски изследователи, въвеждането в служение на свещениците е ставало с пълното потапяне и окъпване в прясна изворна вода. Това напълно съответства на водното кръщение и говори за това, че свещенодействащият пред Бога, преди всичко друго, трябва да е новороден човек. Нероденият от „от горе“, „от вода и Дух“ не е Божий служител! Той не е видял царството Му, нито ще влезе в него.

След това и всеки път, когато свещеникът е влизал в служение, е трябвало да умие ръцете и нозете си. Нечистият не е можел да служи на Бога и е рискувал живота си, ако нечист е започвал да служи.
В Йоан 13:10 Христос казва на Петър: „Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.“

Това не е вманиачаване на тема хигиена, при все че се отнася и за плътска чистота. Очистването преди всичко е духовно и има за цел отделяне от греха и освещаване за служение пред Святия Бог! Никой не може да служи на Бога и на хората, докато сам продължава да се валя в грехове си.
По тази причина старанието ни за духовна и плътска чистота трябва да бъде постоянно, а откликът на Божия призив за служение да бъде от чисто сърце, ум и воля. Бог е милостив, но и „огън пояждаш“!

Забележете, че тези разпоредби са били дадени в пустинята! Там не е имало достатъчно условия, нито подходящи източници за осъществяване им. Сигурно за някои хора това е изглеждало като разхищение на вода за пиене, за други може би е било буквализъм и легализъм, но истината е, че спазването на Господните изисквания са задължителни и жизненоважни.
И днес Божият стандарт за чистота не се е променил. Изискването за тази чистота не е легализъм, както и липсата на освещение не е благодат! Божият стандарт не се променя според нашия стандарт! И изпълнението му не зависи от условията, при които живеем, а от послушанието!

Румен Иванов