21 Юли / ФИЛИПЯНИ

прочит за деня: Филипяни 1-2 глава

ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО

„А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието…“ (Филипяни 1:12)

Преди време бяхме с приятели на хижа в планината. Копнеехме за малко почивка, след няколко изтощителни месеца. Но… още на втория ден, докато приготвяхме вечерята, аз усетих пронизваща болка в кръста. В спешното отделение се оказа, че преминавам през бъбречна криза. Получих обезболяващо и се върнахме отново в хижата. През нощта болката се усили дотолкова, че не можех да стана от леглото. Със съпругата ми решихме, че ще е най-добре да се върнем в София. И така се озовахме на паркинга в три часа през нощта. Стояхме до колата и се чудехме как ще стигнем до града – аз едва пристъпвах, а бременната ми в седмия месец жена, не можеше да шофира. Докато умувахме, до нас се доближиха няколко мъже от охраната на хижите. Един от тях каза, че ще ни закара с нашата кола и ще се върне обратно със сутрешния автобус. Бог имаше план…

В моите представи пътят се очертаваше дълъг и болезнен. Но в колата обикновените въпроси „От къде сте?“ и  „С какво се занимавате?“ дадоха повод за много по-задълбочен разговор. През целия път този, всяващ респект с ръста и телосложението си, мъж задаваше въпрос след въпрос за Бога и Библията с любопитството на малко дете. Неусетно, след час и половина разговори, вече бяхме пред „Пирогов“, а благата вест беше достигнала до този мъж, когото бях сигурен, че Бог ни изпрати. И най-изненадващото беше, че докато му свидетелствах за Бога, не изпитвах никаква болка!

След пет дни, когато минаха болките от извадения камък, благодарих на Бога не само за края на страданието ми, но и за възможността да споделя благата вест с човек, който иначе никога нямаше да срещна. За болката си спомням с нежелание, но за този мъж, който Бог изпрати, си спомням с молитва – семето, което бе посято в него да порасне и да даде плод за вечен живот. Моето кратко страдание се беше превърнало в благословение – една душа да чуе за Спасителя Христос.

Така и апостол Павел, затворник в Рим поради делото на благовестието, насърчавал всички във Филипи да не страхуват, но да бъдат смели, когато възникнат пречки или страдания. „Защото, относно Христос, на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него.“ (Фил.1:29)

Понякога си мислим, че трудностите, които ни сполетяват, са някакъв вид наказание от Господа. Или че Сатана е толкова силен, че е способен да спре Божието дело в живота ни. В такива моменти си мислим, че може би Бог е далече и не се интересува от нас. Или може би е ядосан и сега си заслужаваме страданията.

Но тук Павел ни учи на нещо друго –  Бог е силен да обърне нещата така, че случилото се с апостола, по думите му: спомогна дори повече за преуспяване на благовестието. В едно друго свое послание (Рим. 8:28), той ни напомня, че „всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога и които са призовани според Неговото намерение”. И тук две неща са ключът: обичта към Бога и покорството към Неговия призив. Павел не е страдал понеже е бил злотворец, той е бил в окови заради делото на благовестител. Неговата любов към Бога и погиващите хора го е мотивирала да бъде покорен на висшия призив – да благовести Христос на всички, дори на царе и управници. И този призив му е донесъл много скърби, както от водачите на неговия собствен народ, които са го отхвърлили и предали на погубване, така и от лъжеучители и лъжебратя. 

Не всички сме били в затвор поради вярата си, но почти всички сме попадали в ситуации, в които сме изпитвали голямо утеснение, гонение, скръб или болка. Начинът, по който отговаряме на тези предизвикателства, ще определи дали първата ни мисъл ще бъде да се затворим в себе си от огорчение и съмнения относно Божия план за живота ни, или да направим Христос познат на тези около нас, за да може Той да се прослави (Фил. 1:20).

Нека почерпим сили и дръзновение от примера на апостол Павел и неговото доверие в Спасителя. В това той е насърчавал филипяните. В това той насърчава и нас.

Тодор Ботев