22 Юни / Езекиил

прочит за деня: Езекиил 7-12 глава ИМА НАДЕЖДА „Който купува, да не се радва и който продава, да не жали“ (7:12) – колко съвременно звучат тези думи! Голяма търговия днес, големи сделки, но няма радост. Каквото и да купим, ни втръсва, каквото и да продадем, не ни е тъжно. Така е във времена на духовна…

прочит за деня: Езекиил 7-12 глава

ИМА НАДЕЖДА

„Който купува, да не се радва и който продава, да не жали“ (7:12) – колко съвременно звучат тези думи! Голяма търговия днес, големи сделки, но няма радост. Каквото и да купим, ни втръсва, каквото и да продадем, не ни е тъжно. Така е във времена на духовна немотия. Материалното не може да развълнува и да компенсира липсата на духовното.

В глава 8 Езекиил прави едно „пътуване в страната на ужасите“. Бог го превежда през местата, където евреите се отдават на своите идоли. Гледката е потресаваща. Прилича на днешните свърталища на разврата, наркоманията и беззаконието. Добре, че не знаем всичкото зло, което се върши по света! Иначе сигурно бихме полудели. Самият Езекиил е ужасен, не може да повярва на очите си и задава на Бога въпроса: „Ще изтребиш ли всички?“ (9:8) Той не е знаел за падението на своя народ, имал е наивната представа, че хората не са толкова лоши – а ето, че те били далеч по-лоши. Лидерите на народа вместо към добро го водят все по-надолу. Тягостна картина…

И все пак светлият лъч идва от небето и надеждата се възражда. „Аз ще дам едно сърце и ще вложа вътре в тях нов дух; и като отнема каменното сърце от плътта им, ще им дам крехко сърце“ (11:19). Да, нещата са трагични, покварата е масова, тъмнината е непрогледна; но Бог все пак има за нас нещо повече, отколкото очакваме. Той може да възкресява мъртвите духовно и да вдъхва в тях нов живот. Това е надеждата ни и за днес. Като че нищо не може да спре пропадането, светът прилича на камион, който се спуска по безкрайна стръмнина, а спирачките му са отказали и скоростта става все по-голяма. Но Господарят на световете има какво да направи. Нищо не може да върже ръцете Му. Съмнението се обажда: „Дните минават, а никое видение не се сбъдва“ (12:22). Да, Бог отлага изпълнението на присъдата с надеждата, че някой ще се покае – докато един ден „нито една от думите Ми няма да се отлага вече; а словото, което говоря, ще се изпълни“ (12:28).

Данаил Налбантски
още размисли на автора можете да откриете на @DanielNalbantski във Facebook или Messenger