23 Юли / 4 Царе

прочит за деня: 4 Царе 1-5 глава

СУНАМКАТА

Каква забележителна картина за вярата на сунамката се открива в четвърта глава. Тя не е просто истинска майка, която света ще обърне, за да спаси детето си, тя е забележителна жена на вяра. Първо разпозна със сърцето си, че Елисей е Божий човек и накара мъжа си да му направят удобно място, където да отсяда. После Господ й подари дете, поради отвореното й сърце към Божия човек. Детето, обаче като поотрасна умря. Истината е, че точно в кризисни ситуации виждаме човек в какво вярва и дали вярва. Едни хора рухват, други се озлобяват, а сунамката дълбоко в себе си, някъде вътре в самите основи на същността си не допусна нито за миг, че Бог няма да намери решение. Да, беше разстроена, да беше ядосана, разочарована, уплашена, недоумяваща, но продължаваше да бъде вярваща. Тя не каза на никого, дори на мъжа си. Не загуби време за вайкане, не даде възможност и на другите да се вайкат и да оплакват детето. Тичаше право при Божия човек. Според нея не можеше така да свърши всичко, когато Господ и е дал дар. Нещо не й се връзваше в цялата ситуация. Сунамката знаеше, че Бог не дава дефектни дарове. Той не е някой, който да каже дадох ти малко да се порадваш хайде, стига ти е вече. Тя отказа да повярва на фактите, защото вече беше повярвала на съвършената любов на Бог. Сунамката не каза нищо дори на слугата на Елисей, когато я попита: „Как е мъжа ти? Как е детето?“- тя каза, че са добре. Защото? Защото знаеше, че трябва да отнесе проблема си на правилното място. Когато стигна до пророка си изля душата.

„А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?“ (4 Царе 4:28)

Сунамката държеше Елисей отговорен за това, което се е случило. Не случайно дори беше положила детето на неговото легло. Тя знаеше, че това е проблем, който трябва да се уреди директно с Бог, затова не се примири с никакви посредници. Когато Елисей изпрати първо слугата си тя каза: „<Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя.“ Тогава вече и Елисей видя, че трябва лично да се заеме, иначе тя няма да се махне от него: „И така, той стана та отиде подир нея.“ (4 Царе 4:30)

Никак не беше лесно възкресяването на детето. Това беше трудно чудо, изискваше и сунамката и Елисей да не се откажат. Пророкът, обаче не можеше да се откаже, поради сунамката. Тя не го остави и тя го убеди, че е длъжен да направи това чудо. Не мога да не се възхищавам на тази вяра, която е истинско дейно вярване. Въпреки бруталните факти за миг тази вяра не допусна, че е възможно да няма изход, когато Бог е в основата на нещата. Невероятно е! Сунамката не отстъпи от настояването си пред Бог и пред Елисей, казвайки ти ми даде сина, не съм те молила за него, твоята воля беше да го имам, затова сега ти се оправяй с този проблем. Това е вяра, която настъпва напред и не се вайка. Когато, чета в посланието на Яков в Новия завет за усърдната молитва на праведния, която има голяма сила, пред очите ми е усърдието на сунамката. Тази жена не позволи нито на себе си, нито на околните, нито на Божия човек да допуснат, че няма изход и че Бог няма как да поправи непоправимото.

В нашите безумни ситуации, тази непримирима и неотстъпваща вяра ще ни извоюва големи победи. Просто не трябва да се примиряваме и да приемаме нищо друго освен Божията намеса и докато не я получим да не мирясваме.

Боряна Стайкова