24 Юли / ПСАЛМИ

прочит за деня: Псалми 78-80 глава

НОВ ПСАЛМ

…заповяда на бащите ни да ги възвестяват (Божиите наредби) на чадата си, за да ги знае идното поколение, децата, които щяха да се родят, които на своето време да ги разказват на своите чада, за да възлагат надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, но да пазят Неговите заповеди… (Псалм 78:5-7)

„Чакай да ти разкажа нещо от вчера“ – приятелката ми започна разказа си неочаквано. Сякаш беше събирала думите в себе си и сега те се отприщиха, като гейзер, от душата й. – „От няколко дни детето се държи необичайно остро, грубо и непокорно…“

Беше разказ за поредната случка от живота на едно вярващо семейство. Двамата възпитават детето си с любов, с постоянство и безкрайно търпение. Но е толкова е трудно да предадеш на детето си разликата между добро и зло! Приятелката ми се вълнуваше, защото искрено търсеше отговори на въпроси, които си задава всеки вярващ родител – Как да науча детето си на достойно поведение? Как да му предам вярата и доверието си в Господа? Защо думите ми не достигат до детето, как да му помогна да разбере?

Мечтата на всеки вярващ родител е да отгледа децата си в пътя на Господа. Но как се предава вярата на поколенията след нас? Днес светът е много по-различен от времената на родителите ни, а какво да говорим за библейските времена?! Там скоростта на живота е била „костенурска“ – събитията са се случвали не в рамките на няколко минути, както става в един приличен съвременен филм, а в продължение на месеци и години.
Асаф разказва в Псалм 78 за великите дела на Господа в живота на Неговия народ, но те са се случвали за векове. Припомня изхода от Египет и грижата на Бог за воденето, опазването, изхранването и възпитаването на израиляните, докато са пътували из пустинята, но за човека на 21 век тези истории звучат като мит, в най-добрият случай – като приказка. Не е така обаче за самите наследници на пътуващите из пустинята, потомците на онези, които са видели разделянето на Червеното море. За тях манната е била храната на детството им, свикнали са да виждат облака на Божието присъствие над скинията и да утоляват жаждата си от бликналата от канарата вода… това е била историята на семейството им. Бог е бил реален за тях, защото са Го виждали в живота на родителите си.

Когато родителите старателно и отговорно „възвестяват на чадата си“ истините за Бога, когато искрено и честно живеят своята вяра пред очите им (без да крият провалите си, за да е видима Божията помощ), тогава децата се учат от живота на семейството си – от добрите и от лошите им избори, от правилните и грешните им постъпки и от отговора на Господа, на който стават свидетели.

Не е нужно днес да бягаш от робството в Египет, преследван от свирепи колесници, достатъчно е да „бягаш“ от робството на съвременните зависимости – към пари, власт и разврат. Днес не е нужно да разделяш Червеното море, достатъчно е да се научиш да отделяш Истината от полу-истините в морето от информация, което се стреми да те удави. Днес не е нужно да събираш манна по тревата, за да нахраниш семейството си, достатъчно е да храниш любимите си с истинския Хляб, Който слиза от небето, за да се научат да виждат Невидимия и да поискат да Го познават лично.

Защото и днес са „библейски времена“ (виж Римляни 1 гл.) и всеки ден ти пишеш НОВ псалм за прослава на Твоя Господ. За да помнят чадата ти и да не забравят делата на Господа, за да не повтарят грешките ти, но да бъдат истински непоколебими за Бога.

Даниела Енчева