24 Юни / ЕФЕСЯНИ

прочит за деня: Ефесяни 4-6 глава

СТОЙТЕ БУДНИ (в готовност, нащрек)

“…като се молите в Духа на всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии.”
(Ефесяни 6:18)

Заякването ни в Господа не става за един ден. То не се постига с една молитва или с едно решение да следваме Христос. Силата на християнина в Бога е резултат на едно непрестанно и неуморно постоянство в определени неща – в изучаване на словото, в молитвата, в освещението, в любовта и добрите дела към светиите, и в успешното воюване срещу врага на душите ни.

Като войник на служба в армията, понякога ми се струваше, че тежкото и дълго обучение е безмислено, дори унизително и ненужно. Особено в дни на мир. Но командирът ни знаеше, че войниците трябва да бъдат обучени и готови за всяко време и ситуация. Тази тяхна готовност се поддържа чрез постоянни тренировки, за да бъдат в добра форма, когато ги изненада „злия ден” (ст. 13).

Подготовката на християнина не е в светската армия, нито битките му са на бойните полета на света. Подготовката на християнина е чрез пребъдване в Словото (ст.17) и постоянна молитва в Духа. Битките му са срещу духовните сили на нечестието в небесни места (ст. 12). За да си подготвен и буден, ще ти коства нещо. Понякога са необходими много жертви.

За целите на нашето духовно воюване Бог ни дава своето всеоръжие, но то става ефективно само когато е облечено с молитва. А за да бъде успешна самата молитва, тя трябва да е първо „в Духа” и второ „на всяко време, по всякакъв начин, с неуморно постоянство и за всички светии.” Вероятно един от важните моменти тук е не само „всичко” и „всички”, но и да бъдем бодри и бдителни (ст.18).

Една от най-големите хитрости на лукавия е да изчака християнина да се успи и да свали гарда. Затова и нашият Господ на много места предупреждаваше Своите ученици да бдят и да са в готовност, както за неочакваното Му завръщане (Матей 13:33), така и за набезите от изкушения, които щяха да дойдат (Матей 14:34-38).

Подготовката и постоянната бдителност са ключови за спечелването на всяка битка. Ако войникът не поддържа своя меч, той ще се изтъпи и ще ръждяса. Ако един християнин не постоянства в Словото и не го прилага, той ще го забрави и ще пренебрегне силата му да променя и очиства характера и душата му (Еф. 5:26).

Постоянството в молитва произтича и е в следствие на нашето единение и връзка с Христос. Исус учеше своите ученици в навечерието на Своите страдания, когато Той щеше да се изправи пред най-голямата битка за душите на всички ни, че тайната на победоносния християнски живот е в пребъдването ни в Господа (Йоан 15:3). Само чрез пребъдване и постоянство ние ще можем да бъдем победители и да дадем плод. Плод както за изграждането на нашия личен характер и устояване, така и за битката ни с врага, и служението на благовестието.

Нащрек ли си?!

Тодор Ботев