25 Февруари / РИМЛЯНИ

прочит за деня: Римляни 15-16 глава ЗА СИЛНИТЕ, СЛАБИТЕ, СМИРЕНИЕТО И НАЙ-ГОЛЯМОТО ДОБРО За разлика от светът, който ни учи да употребяваме своята сила за себе си, Божието слово посочва, че силните са длъжни да носят немощите на слабите и да служат за тяхното изграждане във вярата. Както Христос предаде знанията и уменията Си на…

25 Февруари / РИМЛЯНИ

25 Февруари / РИМЛЯНИ

прочит за деня: Римляни 15-16 глава

ЗА СИЛНИТЕ, СЛАБИТЕ, СМИРЕНИЕТО И НАЙ-ГОЛЯМОТО ДОБРО

За разлика от светът, който ни учи да употребяваме своята сила за себе си, Божието слово посочва, че силните са длъжни да носят немощите на слабите и да служат за тяхното изграждане във вярата. Както Христос предаде знанията и уменията Си на Своите ученици, така и ние сме призвани да бъдем проводници на сила, мъдрост и благословение за другите около нас. Божията цел не е силните да стават по-силни, а слабите да остават слаби, а чрез силните да изгради слабите, докато всички достигнем единство във вярата и нашето единодушие произведе такова хваление към Бога, сякаш го хвалим с една уста.

Апостолът ни уверява, че нито една дума в Библията не е плод на случайност – той описва Писанията като пророчески и ни уверява, че всичко, което е било писано е за наше поучение, подобно на уверението, което получаваме и в 2 Тимотей 3:16-17. Това е полезно за нас в моментите, в които даден библейски тескт ни се струва труден и не разбираме каква поука можем да извлечем от него. Невинаги веднага разбираме ползата от даден пасаж, но ако се посветим да пълним умовете и сърцата си с Божиите думи, в правилния момент Святият Дух ще ни разкрие мъдростта, която е заложил в Писанието за наша полза.

Отношението на Павел ни разкрива и друг важен християнски принцип – смирението и трезвата себепреценка. Апостолът, който написва три-четвърти от Новия Завет и чрез когото езическият свят приема Исус Христос, нито за миг не издига себе си и не изтъква своите собствени постижения. Той не казва: „Аз съм апостол и затова извърших тези дела.“, а е категоричен, че Христос е действал чрез него, посочвайки благодатта и чудесата, които са съпровождали служението му. Съзнавайки своите слабости, Павел моли римляните за тяхната молитвена подкрепа, насърчавайки и нас да бъдем верни в това най-велико благодеяние – сърдечната молитва за ближния.

Дейвид Поусън, бoгослов и един от най-известните библейски учители на Великобритания, описва Новия Завет като златен пръстен, чийто диамант е Посланието на Апостол Павел към Римляни, и 8-ма глава на посланието като блясъка на този диамант. Римляни е жизненоважно послание за фундаментите на християнската доктрина, което в детайли разкрива основата на християнската вяра – спасението по благодат чрез вяра в Господ Исус – и посочва пътя за успешен християнски живот на земята – да бъдем водени от Святия Дух, вкоренени в Писанията и свързани в любов с братята и сестрите в Господното Тяло, Църквата.

Лина Хотнишка