27 Февруари / СЪДИИ

прочит за деня: Съдии 17–21 глава

С НИКОГО НИЩО ОБЩО

Чували ли сте разочаровани и наранени хора да казват: „Не искам да имам нищо общо с никого“? Нищо чудно самите вие да сте го казвали. В 18 глава на Съдии виждаме цял град, който живееше така, без да има нищо общо с никого.

„Петимата мъже тръгнаха и дойдоха в Лаис. Тук те видяха, че тамошните хора живеят спокойно и безгрижно, подобно на сидонци – тихо и без страх, защото в онази земя нямаше владетел и потисник. Те живееха далече от сидонците и с никого нямаха нищо общо“ (Съдии 18:7)

Добра, спокойна, желателна земя, но изолирана. Това я правеше лесна плячка. В един от по-старите преводи дори се казва, че жителите й нямаха „сношение“ с никого. Излиза че хората живееха добре, в мир и спокойствие, но уви не за дълго. До деня на битката, когато бяха избити.

„Никой не се притече на помощ на Лаис, защото той беше отдалечен от Сидон и жителите му живееха съвсем уединено.“ (Съдии 18:28)

Това се случва с изолираните места, никой не се притичва на помощ, защото са отдалечени (т.е. няма кой да види, че са в беда) и липсва комуникация (т.е. няма кой да каже на другите, че имат нужда от помощ). Не бива да поставяме живота си в изолация от другите, да се затваряме, отдалечавайки се от хората и да губим добрата комуникация с тях – оставяйки всичко на повърхностни теми и фрази. Така няма да има кой да разбере, когато сме в беда и имаме нужда от избавление.

Колкото и да е стара тази история, тя е показателна, защото в ден на бедствие човек има нужда от помощ отвън. Още преди да го е налетяло бедствието, трябва да се погрижи да има някой, който го подкрепя. Ето защо, докато е време, трябва да се прощава и да се възстановяват взаимоотношенията, защото човек не знае откъде ще му дойде избавлението. В ден на бедствие всяка помощ е ценна и всяко отворено сърце е благодат отгоре!

Като контраст на жителите в град Лаис, виждаме в следващите глави, че злото, което се случи с левитът и неговата наложница, не остана ненаказано, понеже нито левитът, нито израелските племена живееха в изолация. Те се събраха, подкрепиха левитът и потърсиха сметка за злото.

Животът е пълен със ситуации, в които имаме нужда някой да се застъпи за нас. Да, общуването понякога е болезнено и от него също може да се пострада, но то е и избавление, и сила, то е застъпничество в ден на напаст, то е живителната сила, която измъква бедстващия от лапите на бедствието. Затова нека съзнателно полагаме усилия да градим такива взаимоотношения с хората, че винаги да има поне няколко човека, на които да не сме безразлични. Нека да живеем сред хората, а не на дистанция от тях дори понякога това да ни коства усилия!

Боряна Стайкова