28 Април / МАТЕЙ

прочит за деня: Матей 13-14 глава

АЗ НИКОГА НЕ БИХ…

Аз никога не бих постъпила така безотговорно, нелоялно, грубо, егоистично! Аз никога не бих позволила детето ми да се държи, говори, отнася или мисли така! Аз никога не бих предала, обидила, наранила, излъгала приятел, любим или непознат!

Възможно е нещата да звучат и по друг начин.

Аз винаги бих помогнала. Винаги бих била сдържана, внимателна, жертвоготовна. Аз винаги ще бъда покорна на Господа и т.н.

Попадали ли сте в подобен водовъртеж от мисли или изказвания? Потвърдиха ли се те в урагана на реалните житейски ситуации?

„Пази се от гръмките фрази!“ – чух в сърцето си. Наскоро в разговор с приятелка „изстрелях“ как бих пристъпила, ако желаното от мен не се случи. Скоро след това Онзи тих и нежен глас ми припомни казаното от мен и ме предупреди да внимавам с гръмките фрази и заявяването на действия, които не съм сигурна дали ще предприема.

В пълен унисон с това, което дойде в сърцето ми, зазвучаха и събитията в 14 глава от Марк.

Там четем за Петър, който не за първи път говори под въздействието на моментното си състояние. В своята емоция, той заяви смело и разпалено, че дори и всички да се съблазнят в Исус, той никога няма да направи това. Поведен от своите добри, но необмислени намерения, каза, че „ Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.“ Останалите поеха от Петровата емоция и отговориха, че и те ще постъпят като него.

Не след дълго всички бяха изпитани в думите си. Знаем как се разви историята. Когато Исус беше заловен, всички се разбягаха. Петър Го следваше отстрани, но когато околните го разпознаха, той отрече да е Негов ученик, и че Го познава.

Понякога, колкото и да са добри намеренията ни, и колкото и уверени да сме в познаването на собственото си аз, ние забравяме, че сме хора, които лесно се повлияват от външните фактори, от физическото си състояние и от чувствата си. Само Бог знае какво има в най-дълбокото на сърцето ни, и само чрез Него ние можем да извършим истински значими дела за Негова прослава.

Всичко, което четем за Петър, за личността му, за постъпките му ни свидетелства как Бог работи в несъвършеното човешко сърце. Петър се проваляше, бързаше да говори и да действа, както често правим и ние, но той обичаше Господа, разкая се искрено и продължи с Него, въпреки всичко.

Исус не беше изненадан от грешките на Петър, Той много добре знаеше какви ще бъдат неговите реакции. Но също така знаеше за потенциала, който е вложил в апостола. Известно време преди това Петър разпозна Божият Син в лицето на Исус, Който му каза: “Пък Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият.”

Предупреждението към нас е да внимаваме с големите обещания, гръмките фрази и самонадеяните мисли в сърцата си.

А надеждата ни е тази – когато сме разпознали Божия Син и сме Го приели за Господ на живота ни, дори и да падаме, дори и да се проваляме, Исус винаги ще бъде нашият Път. Моля се никога да не се отказваме от Пътя, защото Той ни учи за Истината, която ни дарява Живот!

Николета Ботева