28 Юни / ПРИТЧИ

прочит за деня: Притчи 7 глава

СКЪТАНИ В СЪРЦЕТО

“Сине мой, пази словата ми и скътай заповедите ми в себе си.
Пази заповедите ми и ще живееш,
и поуката ми, като зеницата на окото си.
Вържи ги за пръстите си,
начертай ги на плочата на сърцето си.” (Притчи 7:1-3)

Думата “скътай” идва от еврейската дума за защитно скриване на някого или нещо от голямо значение. Соломон ни насърчава да приемем тези мъдри думи и да ги скрием в сърцата си и да ги пазим. Ясно е, че не е достатъчно само да скрием нещо, но и да го пазим и да следим неговото състояние и развитие.

Като малка мама редовно ме караше да си оправям стаята. Мислила съм си какъв е смисълът да подреждам, след като отново ще я разхвърлям. А на всичкото отгоре, после не мога нищо да намеря, защото съм подредила толкова добре, че не си спомням кое къде съм сложила. Мисля, че често така правим и със Словото. Скътваме го в сърцата си и го подреждаме в „гардероба”, заедно с всичко останало, без да отделяме скъпоценното от обикновеното. След това идват моменти и ситуации, в които ни предстои да вземем важни решения и искаме да издирим сърцата си, за да намерим мъдрост, но не успяваме, защото всичко е сложено заедно, на едно място. Бъркотията е пълна и не можем да бъдем адекватни. Ставаме все по-объркани и всичко ни изглежда толкова неясно. Питаме се защо Бог не ни говори или, може би, не иска да ни помогне.

Копнея Святият Дух да ме научи как да подреждам, скътвам и пазя всяко Слово и откровение от Него. Във време на нужда да мога само да се протегна и да намеря онова, което ми трябва. Бог не харесва безредието, защото знае, че то ограбва мира от сърцата ни. Тук не става въпрос да изпадаме в състояние на перфекционизъм, но да бъдем хора, които ценят Божието слово и знаят как да го пазят в сърцата си.

Чрез Соломон, Бог ни учи на Своята мъдрост. Това са думи на Соломон, но Бог е гласът, който ни говори като на Негови деца. Ние трябва да скрием тези заповеди в нас! Да направим всичко по силите си, за да ги защитим. Да сме сигурни, че Божието Слово влиза в сърцата ни. Не само да познаваме Неговото Слово, като знание, но да го познаваме със сърцата си. Да му позволим да се спусне през очите и ушите ни, да се засее в почвата на сърцата ни и там да роди жетвата, която Бог възнамерява да донесе в живота ни. Не трябва да четем Божието Слово като някаква си книга, а по-скоро като Божия книга на живота, като Неговите инструкции за всеки ден, като Неговата пътна карта за успех, удовлетворение, благочестие и добродетел.

Мануела Манолова