29 Април / 2 КОРИНТЯНИ

прочит за деня: 2 Коринтяни 1-3 глава

ТИХОТО ИЗБАВЛЕНИЕ

Даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява от мъртвите. 2 Коринтяни 1:9

Апостол Павел споменава за някакво произшествие, при което той е бил на косъм от смъртта, но Бог го е избавил. Не знаем за кое събитие точно става дума, при Павел такива неща са се случвали често. Но избавлението е било толкова невероятно, че е приличало на възкресение от мъртвите. Понякога човек може да се смята за мъртъв още докато е жив, както осъдените на смърт с ужас очакват деня на своята екзекуция.

Колко ли пъти Бог е спасявал живота ни, без дори да имаме представа каква опасност ни е дебнела? В колко ли случаи сме били на косъм от смъртта, а не сме го знаели? Може би когато свърши земният ни път, Бог ще ни покаже цялото ни минало като на филм и ще разберем кога сме били спасени от Него. Всеки от нас има поне един случай, когато е бил на ръба, но “като по чудо” се е измкнал невредим. Отдаваме това на случайността, на прослувутия “късмет”, на човешка намеса, но в действителност Бог ни е избавил и е отложил присъдата.

Нашият физически живот е ценен пред Бога. Да, много по-важен е духовният живот, много по-важно е дали осъзнаваме откъде идваме и защо сме тук, отколкото да трупаме години. Но не е  без значение и колко дълго живеем на тази земя и какво е качеството на живота ни. Виждаме как Господ Исус се грижеше както за душите на хората и за спасението им, така и за телата им. Изцеляваше болни, възкресяваше мъртви, връщаше на парализирани способността да се движат и работят. Така и ние следва да ценим живота и здравето на другите хора, да създаваме благотворна среда в света, така че на всички да е леко и приятно да живеят, а не ежедневието им да прилича повече на преддверие към ада. Не е странно, че точно християните, които уж гледали само към небето и презирали земното, са направили най-много за това животът на земята да бъде радостен и спокоен.

МОЛИТВА: Татко небесен, благодарим Ти за моментите, когато сме бивали в опасност, а Ти си ни избавил и спасил. Припомняй ни какви чудесни блага имаме обещани от Теб и ни давай съзнанието да ги ценим като най-скъпото свое земно притежание.

Тема за размисъл: Божията спешна помощ е по-бърза от човешката.

Данаил Налбантски
още размисли на автора можете да откриете на @DanielNalbantski
във Facebook или Messenger