29 Юни / Езекиил

прочит за деня: Езекиил 13-18 ПРИМЕРЪТ Ами къде е духовенството, къде са пророците на Израил? Защо не се усеща присъствието им? Точно те са следващите. „Горко на глупавите пророци!“ (13:3) Те са говорили на хората онова, което искат да чуят и са допринесли за падението. Нищо добро не чака народ, който няма истинско духовенство, готово…

прочит за деня: Езекиил 13-18

ПРИМЕРЪТ

Ами къде е духовенството, къде са пророците на Израил? Защо не се усеща присъствието им? Точно те са следващите. „Горко на глупавите пророци!“ (13:3) Те са говорили на хората онова, което искат да чуят и са допринесли за падението. Нищо добро не чака народ, който няма истинско духовенство, готово да проповядва истинското Божие слово, а не безсмислици. Лошо е, когато духовният мрак е толкова гъст, че нищо не се вижда. Тогава само такива праведници като Ной, Йов и Даниил биха се избавили, но само те и никой друг (14:14). Когато атмосферата е отровна, в нея могат да оцелеят само най-здравите.

Човек не може да чете с безразличие глава 16. Това е страстната изповед на огорчения Бог. Той сравнява Своя народ с жена, която е била в плачевно състояние, но Той се е погрижил за нея и я е въздигнал. Това е описано с такива детайли, които звучат доста необичайно за едно Божие слово – но как да говори едно огорчено сърце? Вместо тази спасена и удостоена с чест жена да е вярна на своя спасител, тя се втурва в разюздано прелюбодейство. Любовниците й нямат брой.

Нашето призвание не е да търсим приятелство със света, което е вражда против Бог (Яков 4:4), а да бъдем верни на Този, Който ни е спасил и изкупил.

Грехът е престъпление не само към себе си, но и към поколението – с това продължава пророкът в 18 глава. Евреите казвали: „Бащите ядоха кисело грозде, а на децата оскоминяха зъбите“ (18:2). Родителите страдат от това, което е сполетяло децата им. Но какво друго биха могли да очакват? Какъв пример са видели те от тях? И щом са пострадали, това е естествен резултат от подражанието на тези, които са ги възпитавали. Божият принцип е всеки да плаща за своя грях: „Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? – казва Господ. А не е ли по-добре да се отвърне от пътя си и да живее?“ (18:23) Ако нямаме жал към себе си, нека поне за децата си да помислим и на тях да покажем добър пример, чрез който те ще бъдат улеснени да изберат доброто.

Данаил Налбантски
още размисли на автора можете да откриете на @DanielNalbantski във Facebook или Messenger