30 Май / ПСАЛМИ

прочит за деня: Псалми 63-65 глава

ДУМИ-СТРЕЛИ

Ако някога си бил одумван от зли езици, ако срещу теб са изпращани отровните стрели на лъжливи обвинения, ако тайно са се наговаряли зад гърба ти как да те съборят, тогава този Давидов Псалм 64 е за теб.

Давид не се притеснява да се оплаче на своя Бог – разкрива пред Него уплахата си, признава страховете си, не се преструва на силен и много смел.

Безспорно цар Давид е бил смел мъж, от когото хиляди по хиляди са се страхували. Не се е колебаел да се изправи пред силна и многобройна войска. Не е напускал битка, страхувайки се за живота си. Още като момче се е изправил срещу великана Голиат и го е съборил с един удар на прашката си. Като пълководец, неговите мъже, войните му, са го следвали с възхищение и са подражавали на храбростта и непоколебимостта му. Тогава защо се страхува от някакви си думи, изговорени от хора, които го мразят? И сега, според песента му, се е свил в ъгъла и се оплаква на Господа:
„…опази живота ми от страх от неприятеля. Покрий ме от тайния съвет на злодейците, от сганта на беззаконниците, които острят езика си като меч и прицелват горчиви думи като стрели…“ (Псалм 64:1-3)

Защото този път врагът е невидим. Противниците му действат тайно, коварните ми планове се кроят зад гърба му и нападението става неочаквано: „за да стрелят тайно върху непорочния, внезапно стрелят и не се боят.“ (ст. 4)

Едно е да се изправиш срещу видим враг, да прецениш размера на войската му и да обмислиш тактиката си на основата на военните си знания и богатия си опит. Друго е да подозираш, че нещо се крои, че ти готвят клопки, че някой някъде злослови против теб, но не знаеш кой и не знаеш пред кого. Не можеш да направиш план за действие, няма как да се изправиш лице в лице с противника и да го разобличиш, а дори и да знаеш кой е, коварните му кроежи те държат „с вързани ръце“.

Думите имат огромна сила. С тях можем да градим и да събаряме хората, да подкрепяме и да съсипваме плановете им, да привдигаме или да нараняваме душите им. Можем да изговаряме думи-криле или думи-стрели, изборът е наш.

Давид избира да не воюва с оръжията на противниците си. Той избира да призове Господа на своя страна и да се остави на Неговата защита: „Но Бог ще ги прониже; от внезапна стрела ще бъдат ранени.“ (ст.7)

Това е рискован ход, не мислите ли?  Но Давид не мисли какво ще стане, ако Бог се забави или ако не чуе молитвата му. Давид ЗНАЕ, че Бог винаги го чува и че никога не се забавя. Давид познава сърцето на своя Бог и знае, че на Него може да разчита повече, отколкото на силна войска. Опитал е, че когато Бог воюва на негова страна, враговете нямат шанс. Убеден е, че любовта на Бог към него не зависи от обстоятелствата и е на негово разположение винаги…

Затова царят избира да пее на Господа, вместо да се занимава със злоезичните си врагове. И победата над тях не закъснява. Не само това, но и „всички човеци ще се убоят; ще разгласят делото на Бога, защото ще разберат“ как Той воюва за своите Си (ст.9).

Можем ли днес да изберем да пеем на Господа, каквото и да става?

Даниела Енчева