4 Януари / Йов

прочит за деня:  Йов 1-2 глава

ИЗПИТИ

Преди да посоча с пръст Сатана като причина за цялото зло на този свят, искам да ви попитам – случвало ли ви се е някога да гледате снимки от семейната идилия на ваши познати и да си казвате: „Е как да са?! И аз бих се чувствал така, ако имах всичко, което имат те. Ама я да ги видим дали ще са така усмихнати, ако нямат всички тези неща, а?!” Ако не са ви минавали такива мисли през ума – поздравления! На мен, обаче са ми минавали…

Първият изпит на Йов започва особено интересно. Господ пита Сатана дали е обърнал внимание на слугата Му Йов, че „няма на земята друг като него, непорочен и праведен, който се бои от Бога и страни от злото (Йов 1:8) Отговорът на Сатана ми напомня първичния начин по който често разсъждаваме ние хората: „Дали без причина се бои Йов от Бога? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му… Благословил си делата на ръцето му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има и той ще Те похули в лицето.”(Йов 1:9-11) И Господ казва на сатана: „Ето, в твоята ръка е всичко, което има; само на него да не посегнеш”(гл.1, стих 12).

Сатана, бившият велик, но вече паднал ангел, се явява пред Господ готов да отправя провокации и да иронизира посветеността на верните Божии последователи.  Тази сутрин се замислих, че Сатана продължава да отправя същите провокации и днес. (Понякога, за съжаление, той говори от името на различни хора…)

Познавате ли посветени християни, в чийто живот се случват тежки изпитания? Някои от тях, толкова тежки, че дори изпитвате страх и неудобство да вдигнете телефона на и попитате: „Как си?” През последните три години станах свидетел на твърде тежки, неочаквани загуби в живота на посветени християни около мен. Сестрата на съпруга ми (истински пример за мен още от тийнеджърските ми години) загуби детенцето си на осем години, след пет годишна битка с рака. Вуйчо ми, всеотдаен пастир, любящ съпруг и баща, загуби наскоро съпругата си – съвсем неочаквано. Един друг познат, на мисионерско пътуване загуби младата си жена в автомобилна катастрофа… Мога да дам още много примери. Сигурна съм, че вие също.

Но нека се върнем към Йов. Той загубва всичко. Всичко най-скъпо в живота му е ограбено, унищожено, избито, изпепелено, мъртво… Поводите му за гордост за сломени. Поводите му за молитви на благодарност и милост са обезсмислени. Поводите му за щастие и радост ги няма вече. Вече нищо от това не е останало.

Остава обаче доверието му в Бога. Остава примирението му с Божията воля. Остава скръбта без роптание. Думите на Йов са изключителни: „Господ даде, Господ взе. Да бъде благословено Господнето име”. (Йов 1:21). Първият изпит Йов взима с отличен.

Но Сатана напада отново. Поразява тялото на Йов с тежки язви от стъпалата до темето му. Без почивка следва нов тежък удар, по-скоро духовна атака и то чрез жената на Йов (случвало ли ви се е Сатана да ви говори чрез ваши близки роднини?): „Похули Бога и умри!” (Йов 2:9) Това иска Сатана за Йов. Това иска Сатана и за нас. Йов взима и този изпит: „Какво! Доброто ли ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме?” (Йов 2:10).

Последвалата тишина обаче скоро е нарушена. На хоризонта се появяват тримата приятели на Йов, които „… като чуха за всичкото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха… да му съчувстват и да го утешат” (Йов 2:11).

Но какво да кажеш на приятел, претърпял такава загуба? Сякаш най-добрият начин, по който можем да изразим съпричастността към болката на близък човек, е като поплачем, поскърбим, помълчим и останем до него за известно време.

Надя Кирякова