5 Април / ЙОВ

прочит за деня: Йов 27-27 глава

СКЪПОЦЕННИ

В пасажа, които е на фокус днес, Йов продължава своя монолог. За пореден път той затвърждава категоричната си позиция, че ще остане верен на Господ каквото и да става. Независимо от всичко. Въпреки разгрома на живота си.

„В живота на Бога… , Който е огорчил душата ми, Заклевам се, че през всичкото време, докато е дишането в мене и Духът Божий в ноздрите ми, устните ми няма да изговорят неправда, нито езикът ми ще продума измама… Прадвата си ще държа, не ще я оставя!…“

Нека да не забравяме – Йов е загубил богатството си; загубил е децата си; тялото му е покрито в рани и е сгърчено от болка;  Неразбран е от жена си; обвинен е от приятелите си; осъден – от най-близките си; лежи на земята, загърнат с вретище и посипан с пепел… И въпреки всичко, той намира сили да каже това…

Йов аргументира твърдата си позиция да остане верен на Господ по изключително интересен начин. За целта, той използва безспорен факт от битието – благородните метали и скъпоценните камъни се добиват от дълбините на земята, потънали в мрачната сянка. Йов оприличава верните на Господ хора, които преминават през „долината на мрачната сянка“, на сребро, на злато, на скъпоценни камъни и скрити съкровища.

„Наистина има рудница за сребро и място, където злато се плави… Човекът слага край на тъмнината и издирва до най-далечните места камъните в тъмнината и мрачната сянка… Човекът… разсича проломи между скалите и окото му открива всичко, което е скъпоценно“.

Йов прави и още едно сравнение – оприличава Господ (и неговите ангели) на рудничари, които търсят в мрачната сянка скъпоценни хора така, както хората търсят скъпоценности дълбоко в земята.

„Далеч от човешкото жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница. Окачени далеч от човеците, рудничарите се люлеят“.

Както човекът издирва златото и скъпоценните камъни в най-мрачните, отдалечени и трудно достъпни места, така Господ издирва своите скъпоценни сред хората… Йов обаче прави едно важно уточнение – критерият, по който Бог преценява кой от хората, преминаващи през долината на мрачната сянка е скъпоценен се състои в един показател – отношението им към Него.

„… Но Мъдростта къде ще се намери? Човекът не познава цената й… Не може да се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир… защото цената на Мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни. Бог разбира пътя й; Той знае мястото й… Ето, страх от Господа това е мъдрост. И отдалечаване от злото, това е разум“ .

Изводите за нас?

Когато преминаваме през своята долина на мрачна сянка, когато се чувстваме затрупани и забравени… нека си спомним, че Господ е като Рудничар, който гледа на нас като на скрити съкровища. Нека не забравяме какъв е критерият Му за скъпоценност.

Надя Кирякова