5 Май / Марк

Прочит за деня: Марк 15-16 глава

ВЯРА В НЕГОВОТО СЛОВО

„Ето, ние се изкачваме към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;и ще Му се подиграят и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.“ Марк 10:33

Четем за времето, в което всичко това се изпълни. Четем и за реакциите на учениците, жените и другите, които вървяха заедно с Исус, преди Неговото разпъване. Но когато Той е възкръснал, вместо радостни възгласи в прослава на Бога, учениците Му не можеха да повярват новината.

„Тя отиде и извести на тези, които го бяха придружавали , които го жалееха и плачеха. Но те като чуха че бил жив и че тя Го видяла, не повярваха.“ Марк 16:10-11

Те сякаш не помнеха Неговите думи. Може би сърцата им бяха завладени от скръб и мъка до толкова, че  не можеха да възприемат най-радостната вест за истина. Може би бяха объркани и изплашени от всичко, което се беше  случило и се чудеха как ще продължат без Него. А истината беше друга – те щяха продължат с Него, защото Той е жив!

В този момент беше важно да си спомнят и повярват Неговите думи – че ще възкръсне на третия ден. Но по една или друга причина, това не се случи, затова и в стих 14 се казва, че когато Исус се яви на самите ученици, ги смъмри за тяхното неверие и коравосърдечие.

Неверието е враг на нашата вяра, и винаги когато му се поддадем, то ще ни обезкуражи и ограби. Но чрез вяра ние можем да го надвием, като си припомняме и вярваме в Божиите думи.  

Често ситуациите, в които попадаме са трудни, изглеждат като път без изход, тласкат ни по всякакъв начин към неверието. Моля се в тези моменти да си припомняме, че „вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“ Евреи11:1

Тази вяра укрепява в момента и моя близка, която преминава през тежко здравословно изпитание. Тя ми казва: „Когато гледам с очите си, си казвам: невъзможно е нещата да се оправят, но когато се вслушам в сърцето, си чувам как Бог ми казва: „Имай вяра!“ и това ми дава сили да продължа.“

Нашият Господ е жив! Затова вярата и надеждата ни е в Него! Моля се тази истина да оживее в сърцата на всички, които все още се лутат в живота, без да имат надежда.

Исус Христос възкръсна! Наистина възкръсна!

Николета Ботева