5. СТАРИ И НОВИ НЕЩА В ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

Кое в книгата Откровение наистина е ново? И каква част от него е стар материал – вече срещан в Стария завет?
Книгата Откровение на Йоан не предлага никакви преки цитати от Стария завет. В нея обаче можем да намерим най-малко 550 препратки към старозаветни текстове. Повечето неща, които се срещат в първите двадесет глави на книгата, могат да се намерят на различни места из Стария завет. Само последните две глави на книгата са с напълно нова тематика.
Ако това е вярно, тогава докъде се простира значимостта и приносът на книгата Откровение на Йоан? Старозаветните пророчества са пръснати из книгите на Мойсей и из разнообразните пророчески писания. Без онагледена хронологична схема на тяхната последователност ще ни е изключително трудно да подредим всички тези старозаветни текстове в някакъв смислен ред. Стойността на книгата Откровение на Йоан се състои не в новата предоставена информация, а по-скоро в извличането на всички тези древни пророчества и подреждането им в ясен хронологически ред, така че да сме наясно кое след кое следва. Тази книга дава отправна рамка за разбиране на последователността на събитията, за които знаем от стотиците пророчества в Стария завет. Ето това е причината, поради която има толкова много препратки към старозаветни пасажи.
От друга страна, материалът в последните две глави е напълно нов. Той описва как ще изглежда Вечният ред. Старозаветните пророци никъде не предвиждат каквото и да е отвъд Месианското царство. Именно Царството е в кулминацията на всяко старозаветно пророчество. Никой пророк в Стария завет не е надзъртал отвъд него. Кулминацията на Новия завет обаче е в реализацията на Вечния ред, а Откровение 21-22 ни предоставя необходимата нова информация за естеството на този нов Вечен ред.

Употребата на символи в книгата Откровение на Йоан
Друга важна предварителна област за уточняване е въпросът с ролята на символите. Книгата Откровение на Йоан използва множество символи. Наличието им води до две различни крайни позиции. Според едната наличието на символи показва, че книгата не може да се разбира и просто следва да се тълкува като онагледяване на общия конфликт между доброто и злото, в края на който доброто печели. Оттам нататък, според привържениците на тази крайност, не би трябвало да се стремим да си я изясняваме в големи подробности. Ето как книгата Откровение е страдала от своите врагове.
При втората крайност символите се използват за непроверени спекулативни препратки, обяснения с търсене на сензационното, както и всевъзможни видове догадки за отражението на цялата символика в нашето ежедневие. Подобни фриволни тълкувания водят до погрешни интерпретации, а с промяната на актуалната обстановка и символите променят значението си. Този подход също така довежда и до посочване на конкретни дати за отделните събития. В този смисъл книгата Откровение е понесла немалко щети от своите приятели.
Между двете крайности може да се намери някаква златна среда. Въпреки че Библията наистина използва множество символи, тяхната употреба и значението им не се изменя, а се запазва с времето. В повечето случаи (макар да има и изключения) даден символ ще означава едно и също нещо както в Стария завет, така и в Новия завет.
В настоящото изследване символите ще се разглеждат според Златното правило за тълкуване. Макар да си даваме сметка за съществуването и ролята на символите, тук няма да прибягваме до гадания и необосновани препратки. Вместо това в настоящото изследване ще се стремим да се осланяме на презумпцията, че всички символи в книгата Откровение на Йоан вече са били обяснявани на други места – или в самата книга, или на други места в Свещеното писание. Символи съществуват, но самата Библия ще обяснява тяхното значение било чрез пряко изявление, било чрез съпоставка с употребата на конкретния символ на други места в Писанието. Но в никакъв случай значението на символите няма да бъде предмет на спекулации и догадки.

Въведение – Откровение 1:1-3
Най-сетне, в това въведение следва да обърнем внимание и на първата глава от книгата Откровение на Йоан. Тук се намира първият голям раздел в цялата книга. Според 1:19 погледът в тази част е фокусиран върху нещата, които Йоан е видял.
Стихове 1-3 съдържат въведението към книгата.
Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има скоро да стане; а Христос прати, та го откри чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието слово и свидетелства за Исус Христос, и всичко, което е видял. Блажен онзи, който прочита пред другите, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.
Традиционно е тази книга да се нарича „Откровението на Йоан“, макар още първият стих да подчертава, че това е откровението на Исус Христос. Предаденото на апостол Йоан откровение произхожда от Бог Отец и е предназначено за вярващия човек. Преди всичко източникът на откровението е самият Бог Отец, който го е предал на Бог Син – Месията Исус. На второ място, от Него то е поверено на една трета личност в процеса на предаването – един неназован ангел. В библейското откровение и особено в сферата на пророчествата ангелите се използват често. Ангели съдействат за разкриването на Закона на Мойсей (вж. Деяния 7:53; Галатяни 3:19; Евреи 2:2). Те служат активно и когато пророческата истина се представя на Даниил (вж. 7:16-27; 8:16-26; 9:20-27; 10:1-12:13) и на Захария (1:9; 2:3; 4:1,5; 5:5; 6:4-5). Ангели се използват, когато Захария получава известие, че ще му се роди син на име Йоан (Лука 1:11-20), както и когато Мария (Лука 1:26-38) и Йосиф (Матей 1:20-21) научават за предстоящото раждане на Исус. След като толкова много пъти ангелите са били използвани за разкриването на пророчества, сега не е никак необичайно да ги намерим ангажирани и с откровението на събитията и съдържанието на книгата Откровение – венецът на пророческите книги. В нея ангелите ще играят съществена роля не само за разкриването на нещата, които Йоан трябва да запише, но също така и за изпълнението на самите пророчества. Впоследствие чрез ангела откровението се предава на четвъртата фигура – апостол Йоан. Заедно с него Йоан получава и заповед да запише откровението в книга. Той получава вдъхновение от Бога и с помощта на Святия Дух записва думите точно както иска Бог. С други думи, оригиналният ръкопис на Йоан не е съдържал никакви грешки (вж. 2 ст.). Книгата Откровение е написана с цел да бъде предадена на петата личност – вярващият човек.
Първи стих след това заявява, че всяко едно от нещата, които се разкриват, предстои скоро да стане. Често пъти тази фраза се тълкува погрешно, сякаш всички пророчества от книгата Откровение на Йоан е трябвало да се изпълнят веднага след даването им. Други използват същия израз, за да твърдят, че след като не са се осъществили непосредствено след даването им, значи тези пророчества не би трябвало да се възприемат прекалено сериозно. Думата „скоро“ обаче просто означава, че щом настъпи денят за изпълнението, няма да има забавяне в осъществяването на пророчествата.
Трети стих поставя отговорност върху плещите на петата личност в прогресията – вярващия, като едновременно с това ни дава и обещание. Задължението на вярващия е да изследва тази книга. Обещанието е за благословение. Това впрочем е единствената книга в Библията, която дава обещание за благословение на хората, които я изучават. Много от Божиите благословения са безусловни и вярващият може да ги очаква просто заради това, че е повярвал в Исус Христос. Съществуват обаче и благословения с условие. Именно такова е обещанието за онзи вярващ, който се захване да изследва тази книга. Когато изучава Откровение, християнинът развива любов и копнеж по завръщането на Месията. Специален венец е обещан на всички вярващи, които обичат и очакват Неговото завръщане. По-късно ще обърнем допълнително внимание на тази тема. От друга страна, някои вярващи ограбват себе си от определени благословения просто защото не приемат сериозно условната страна на това Божие обещание в книгата Откровение на Йоан. Въпреки че принципно изучаването на Божието слово се съпровожда от благословения, за тази конкретна книга се предлага специфично благословение. Причината е разбираема. След като толкова голяма част от книгата се основава на Стария завет, прецизното ѝ изучаване ще включва и по-близко изследване на редица старозаветни текстове. А резултатът от всичко това ще бъде по-пълноценно познаване на цялата Библия.
Благословението е не само за онези, които четат и слушат думите на книгата, а и за тези, които пазят написаното в нея. Думата „пазят“ също така означава „следят“ – и именно в този смисъл следва да я разбираме тук. След като прочита и се вслушва в учението на книгата Откровение на Йоан, вярващият човек трябва също така да следи за изпълнението на тези неща, т.е. да бъде нащрек кое от тях кога ще се реализира. Същото изискване срещаме и в Беседата на Елеонския хълм на Исус Христос в Матей 24:42-44 и 25:13.

Поздрав – Откровение 1:4-8
Веднага след въведението в книгата Откровение на Йоан следва поздрав в 4-8 стихове:
Йоан – до седемте църкви, които са в Азия: благодат и мир на вас от Онзи, Който е, и Който е бил, и Който ще бъде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол, и от Исуса Христа, Който е верният свидетел, първородният от мъртвите и началникът на земните царе. На Него, Който ни люби и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, и Който ни е направил царство от свещеници на Своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство до вечни векове! Амин. Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които Го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин.
Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, и Който е бил, и Който ще бъде, Всемогъщият.
В началото на 4 стих виждаме до кого е написана тази книга – и особено втора и трета глави. Получателите са седемте църкви, които са в Азия. Йоан използва определителен член, което говори за пълнота. Историята обаче показва, че освен изброените в Азия е имало и други църковни общности. Една от тях например, която не се споменава в този контекст, е църквата в град Колоса. Макар да се е намирала в същия район, тя не попада в списъка на седемте. Тогава по какъв начин да тълкуваме определителния член? В Писанието числото седем винаги символизира пълнота и завършеност. Дори и в самата тази глава то ще се използва неколкократно с различни съществителни имена. Следователно целта тук е да се намекне, че текстът се отнася за цялата Църква по света. Когато пише до седемте църкви в Азия, самият Йоан подсказва, че се обръща към цялата Църква. Всички вярващи по света следва да си вадят заключения за себе си от думите към седемте църкви в Азия.
Краят на четвърти и началото на пети стих отново показват, че Йоан е само посредник. Истинският автор е Триединният Бог. Всичко започва от Бог Отец от първи стих, който тук е наречен Онзи, Който е, и Който е бил, и Който ще бъде. След това се споменава Святият Дух, който е източникът на откровението и вдъхновението (вж. II Петър 1:20-21). Святият Дух е описан с фразата седемте духове, които са пред Неговия престол. Отново виждаме определителния член пред числото седем, с което се намеква за пълнота и завършеност. Препратката тук е към Исая 11:2, където се разглеждат седемте атрибути на Святия Дух. И накрая, текстът говори и за Втората личност в първи стих: и от Исуса Христа, Който е верният свидетел, първородният от мъртвите и началникът на земните царе.
По-нататък в 5-6 стихове Йоан насочва мислите си в прослава на Сина. Той Го възхвалява и Му благодари по няколко причини: първо, защото ни е обикнал; второ, защото ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си; трето, защото ни е направил царство; четвърто, защото ни е направил свещеници на Бог Отец; и пето, на Него да бъде слава и господство до вечни векове.
Ако 19 стих да дава общата рамка на книгата, то в седми стих виждаме темата на книгата – а именно Второто идване на Месията.
Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които Го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин.
Завръщането на Исус Христос на тази земя е централната тема на книгата. Тя ще разглежда събитията преди Второто идване, по време на Второто идване и след второто идване.
И накрая, в 8 стих Исус описва Себе Си като Вечния, който обхваща и началото, и края. Той е суверен и Бог над всичко останало. Той контролира историята и ще осъществи абсолютно всички събития, предсказани в книгата Откровение на Йоан.

Нещата, които Йоан е видял – Откровение 1:9-20
Стихове 9-20 съставляват първият основен раздел на книгата Откровение – нещата, които Йоан е видял. Възрастният апостол вижда с очите си прославения човешки син. Този текст може да се раздели допълнително на три части.
Първо, в 9-11 стихове са уводните думи на самия Йоан:
Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството, и в устояването, които са чрез Исуса [Христа], бях на острова, наречен Патмос, заради Божието слово и свидетелството за Исуса [Христа]. В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас, като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши в книга и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.
В девети стих Йоан заявява, че при получаването на откровението се е намирал на остров Патмос. Този остров е разположен в морето край западното крайбрежие на днешна Турция. По онова време на него са били изпращани заточеници, осъдени от римските власти. Това е случаят и със самия Йоан. Ето защо той описва себе си като ваш… и съучастник в неволите. Император Домициан е подложил църквата на гонения и Йоан е заточен на Патмос. Причината за неговото заточение е недвусмислена: заради Божието слово и свидетелството за Исуса. В десети стих той описва, че през Господния ден, след като се е намирал под контрола на Святия Дух, той е чул величествен глас – толкова страховит, че го съпоставя със звук на тръба. На гръцки език думата „Господния“ е прилагателно. Тук не става дума за конкретен ден от седмицата като Шабат (събота) или неделя. По-скоро се има предвид ден, през който Йоан се е озовал погълнат от този пророчески и небесен екстаз и е получил откровението свише. Това е денят, през който той се е оставил на контрола на Святия Дух и така му е било дадено пророческото вдъхновение. Ето това по неговите думи е „Господният ден“. В 11 стих виждаме заръка да напише всичко видяно до седемте църкви, последвана от изброяване на градовете, където се намират.
Второ, в 12-16 стихове виждаме откровението, видението, разкрито пред погледа на апостол Йоан:
И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците Един като Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше двуостър меч; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.
Когато се обръща, за да види източника на този глас, Йоан вижда Исус така, както не Го е виждал никога през живота си. Вижда Го като прославения Човешки син. Различните фрази, с чиято помощ се описва образа на прославения Човешки син, са заемки от Стария завет. Те описват Месията според неговия трети чин – този на цар. Исус заема три отделни чина – на пророк, на свещеник и на цар. Той обаче ги изпълнява не едновременно, а по-скоро последователно, в хронологичен ред. Първият чин е този на пророк. Той служи в тази роля по време на Своето Първо идване на земята. Вторият чин е този на свещеник. Той го заема понастоящем, в позицията Си да седи отдясно на Отец като Първосвещеник на вярващите. Когато се завърне, ще заеме третата Си роля – тази на цар. Месията заема всяка от трите роли, поетапно. В миналото Той е бил в ролята на пророк. В момента заема тази на свещеник. В бъдещето ще седне на престола като цар. Видението на Йоан представя Исус като цар. Всеки цар обаче на свой ред също заема различни роли. Една от тях е да бъде съдия. Фигурите на речта в този текст описват Исус като цар в ролята на съдия. Виждаме как предстои Той да дойде и да съди света при Своето Второ идване. Една от темите на цялата книга Откровение е съдът. В текста непрестанно се редуват различни форми на осъдителни присъди. Нещо повече, Исус се намира между седемте светилника. Това е един от многото символи в книгата. Както вече уточнихме, всеки символ в Откровение получава някакво обяснение или в самата книга, или някъде другаде в Писанието. В този случай значението на светилниците се разяснява в 20 стих. Седемте златни светилника представляват седемте църкви от 2-3 глави. Следователно тук виждаме образа на Исус, заел мястото Си между църквите и готов да произнася присъди.
Трето, в 17-20 стихове Йоан получава тълкуванието на онова, което е видял. В 17-18 стихове Онзи, който говори, идентифицира Себе Си:
И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той положи десницата Си върху мене и каза: Не бой се; Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв, и ето, жив съм до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.
При тези думи Исус идентифицира Себе Си като Вечния (Аз съм Първият и Последният) и Възкресеният (бях мъртъв, и ето, жив съм), и Победителят над смъртта и Ада. След това в 19 стих Йоан получава следните инструкции:
Напиши това, което си видял, и това, което е, и това, което има да стане после.
В тази заръка му се дава и цялостната схема на книгата, която му предстои да напише. В нея ще има три раздела: това, което си видял (1:9-20), това, което е (2:1-3:22), и това, което има да стане после (4:1-22:21). Последните неща са онези, които ще се случат след „това, което е“. Следователно текстът в 20 стих всъщност пояснява „това, което е“:
Ето я тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.
Стихът разяснява две от фигурите на речта, които се използват по-рано в текста. Седемте светилника представляват седемте църкви. Седемте звезди от 16 стих са седемте ангела, назначени над тези църкви. Докато метафората за светилниците не се среща на други места в Писанието, звездите като символи на ангелите не са нещо ново. С едно-единствено изключение всеки път, когато думата „звезда“ се използва като символ, това винаги е символ на ангел. Това се отнася както за Стария завет, така и за Новия завет – включително и тук, в книгата Откровение на Йоан.
С този стих приключва първият основен раздел от Откровението на Йоан – нещата, които Йоан е видял….