5 Юни / 3 Царе

прочит за деня: 3 Царе 5-9

ПОСТРОЯВАНЕ НА ХРАМА

Соломон построи храма на Бог, помоли се и благослови народа си. Много са силни неговите думи:
„Благословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израил според всичко що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисей.“ (3 Царе 8:56)

Стотици години след робството в Египет Соломон е можел да погледне назад към историята на народа си, имайки всички доказателства и пълната информация относно изпълнението на Божиите обещания дадени чрез Моисей, за да направи това изявление. Израеляните са се успокоили и вече са благоденствали, защото не се е осуетило нито едно от добрите намерения на Бог за тях. Това е много ярък пример за верността на Бога и неизменността на Неговия характер. Думата, която е дал Бог, не е ни най-малко обезсилена от годините и обстоятелствата, дори и от поведението на самите израеляни. Въпреки неприятелите по пътя и в Обещаната земя, въпреки идолопоклонството и отстъплението на Израелтяните, въпреки всички сложни, преплетени ситуации, Бог не отстъпи от завета Си с тях. Благодарение на това, потомците на Яков най-после са се успокоили. Когато са се видели на широко, установени, силни и в изобилие, тогава са построили храма. От една страна вече са имали възможност да го направят, от друга са имали потребност да почетат Бог по най-добрия начин, който са знаели. Това е кулминацията в отношенията им с Бог до този момент, защото така са изразили благодарността си за Неговата вярност.

Обърнем ли се назад да погледнем живота си хронологически, и ние ще видим последователността на Божието намерение към нас и изпълнението на всяка изговорена дума. Няма да пропадне нито едно от добрите обещания на Бог за всеки, който вярва в него!  Проумяването на тази истина ни прави да прогледнем. Битието, през което преминаваме, макар да ни е изглеждало като хаотичен ураган, водовъртеж, пустиня, лабиринт, лутане, като биене на главата в стената или безумни усилия с минимална възвръщаемост, пак обърнем ли се назад, можем да видим последователността в пътеката, по която Бог ни е извел от робството и хаоса… до храма. До мястото, където в сърцата си да се поклоним, да благодарим, да се зарадваме. Осъзнаването на Божията вярност, въпреки нашето лутане, е онзи ключов момент, който ни води до осмислянето на нуждата да изразим признателността си като изградим храм в сърцата си за Бог. Ние също, като израеляните, имаме жизнена необходимост от този кулминационен момент в нашите взаимоотношения с Бог.

Построяването на храма от евреите всъщност за нас е символ на трайното настаняване на безгранична почит, преклонение и благодарност в сърцата ни към Бога. Както те дадоха най-доброто от уменията, майсторлъка, скъпоценностите и златото си в храма, за да стане безкрайно впечатляващ и респектиращ, така и ние следва в сърцата си да вградим такива съкровища, израз на признателността ни.

Боряна Стайкова