7 Март / ПСАЛМИ

прочит за деня: Псалми 27-29 глава

ЛИЦЕТО ТИ

„Когато Ти рече: Търсете лицето Ми, моето сърце ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи!“  (Псалм 27:8)

Това е любим стих на много от нас. Красивият поетичен език на Давид успява само с няколко думи да изрази копнежа на сърцата ни! И с тези няколко думи Давид ни става по-близък, защото ни позволява да надникнем в сърцето му.

Замислих се върху значението на думата „търся“. Търсим нещо, което е скрито или далечно, изгубено или невидимо за нас. Търсим непознатото, за да знаем повече. Търсим неясното, за да го видим отблизо и да го разберем. Търсим, за да намерим. Да открием . Да познаем.

А какво означава „да търсим лицето“ на някого? Да се опитваме да го открием на групова снимка или насред многолика тълпа. Както когато, на улицата или в магазина, ви се привижда лицето на любим човек и сърцето ви трепва, макар да знаете, че не е възможно да бъде той. Обикновено това се случва, щом някой болезнено ви липсва… Или когато посрещате на гарата или летището отдавна очакван човек, и очите ви пробягват от лице на лице, но не се спират, защото нито едно от тях не отговаря на образа, които пазите в сърцето си…

„Да търсим лицето“ на някого означава да искаме да го срещнем ЛИЧНО, а не само да слушаме какво разказват другите за него. Да не ни стига само да го гледаме от екрана на телефона или компютъра (въпреки, че често сме благодарни и на толкова!), а да се стремим да общуваме с него ЛИЧНО. Да не ни е достатъчно да научаваме новини и подробности от неговия живот, а да искаме да бъдем част от живота му. Да се стремим да го виждаме не веднъж, а много често, почти непрекъснато. Да ни липсва. Защото е станал част от живота ни. Важна част. Най-важната. Самият ни живот.

Дали това е имал предвид Давид? Може би…

Мойсей поискал да види Божията слава, но Бог му казал, че няма как да види лицето Му и да остане жив (Изход 33:18-20). Лицето на Бога разкрива същността Му, славата Му, а тя не може да се види/понесе от човешки очи. Малкият принц на Екзюпери казва, че „същественото е невидимо за очите, то се вижда само със сърцето“. Но дори и сърцето (душата) на човека не може да понесе гледката на Божието лице. За това е нужна силата на духа, който самият Бог е вложил в човека, за да може да общува с него. С нас. С мен и теб.

Господи, помогни ни да видим лицето Ти, но не както Давид или Мойсей, а така, както Си готов да ни се откриеш днес! А ние ще Ти се покланяме с дух и истина!

Даниела Енчева