8 Март / ЙОВ

прочит за деня: Йов  19 – 20 глава

ИСТИНАТА Е ОРЪЖИЕ

Словесната битка между Йов и неговите приятели продължава. Битката е тежка, несправедлива и изглежда обречена – трима срещу един. Елифаз, Шофар и Билдад се редуват да нанасят удари. Йов се отбранява сам. Ударите са тежки, защото са нанесени от приятел. Вероятно няма по-болезнен удар от този, нанесен от близък човек. Скръбта на Йов е огромна.

За разлика от първите глави обаче, в които след нанесените удари (т.е след отправените обвинения и издадените присъди) виждаме Йов повален в блатото на отчаянието да задава въпроса „Защо Господи?!“, в последните глави аз виждам Йов здраво стиснал спасителен пояс, подаден му сякаш от самия Господ – спасителния пояс на истината.

Този спасителен пояс е достатъчно здрав, за да държи Йов да не потъне – въпреки тежестта на вменената вина; въпреки ударите, целящи да го изпратят на дъното. Нещо повече – Йов сякаш открива, че истината, за която се е заловил, му помага да отблъсне всеки удар. Истината, за която се е заловил, му помага да се защити с… истина.

Иска ми се да перефразирам на по-съвременен език защитата на Йов от 19 глава и да насоча вниманието ви към истината в думите му.

„Даже ако наистина съм съгрешил, грешката е само моя“. (т.е. „дори в живота ми да има грях, това e между мен и Господ“)…

„ …знайте сега, че Бог ме повали и ме огради с мрежата си“… („Бог иска да ми каже нещо лично, нещо само на мен“)…

„Смилете се над мене, смилете се над мене вие, приятели мои! Защо ме преследвате, като че ли сте Бог?“ („Проявете милост, ако сте мои приятели. Бог е този, който може да съди и да издава присъди, не вие“).

„Защото зная, че е жив Изкупителят ми и…  като изтлее след кожата ми това тяло, пак вън от плътта си ще видя Бога. Когото сам аз ще видя, и очите ми ще гледат и то не като чужденец; за тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене“. („Аз вярвам, че Бог е жив. Дори и да не го видя докато съм жив на земята, аз знам, че ще го видя след като умра, и ще общувам с него не като чужд, а като личен приятел. Нямам търпение за този момент“)…

В глава 20 Шофар стоварва върху Йов една от най-тежките и коварни лъжи. Коварна, защото може да бъде истина, по принцип, в друга ситуация.

„Не знаеш ли това от старо време, откакто е поставен човек на земята, че тържеството на нечестивите е кратковременно и радостта на безбожния е минутна? Макар величието му да се издигне до небето, и главата му да стигне до облаците, пак той ще бъде изринат за винаги.“ (Йов 20:4-7)

В очите на Шофар Йов е нечестивият и безбожен герой от тази дефиниция. Йов обаче е стиснал здраво спасителния пояс на истината…

Сещам се за част от Божието всеоръжие, описано от апостол Павел в посланието към Ефесяните:

„Стойте препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник…“ (Ефесяни 6:14)

Животът може да бъде тежка битка. Бог обаче ни е осигурил специално оръжие – с него ако воюваме, можем да бъдем победители.

Надя Кирякова